О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 293
С. 07.03.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на пети март през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1272 по описа за 2012г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от А. И. Г. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат А. против въззивно решение № 1096 от 29.06.12г. по в.гр.д. № 1141 по описа за 2012г. на Софийски апелативен съд,с което е отменено решение № 6323 от 25.11.2011г. по гр.д.№ 11338/09г.на Софийски градски съд и вместо това е постановено друго,с което е отхвърлен като неоснова-телен предявения иск с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на сключения на 28.10.09г.между Б. И. Г. като продавач и А. И. Г. като купувач, договор за покупко-продажба на апартамент с площ от 124.29 кв.м., находящ се в [населено място], [улица] ет.6,ведно с таванско помещение насреща от входа, второ,ведно с избено помещение,в коридора, вляво пето поред и 3/100 ид.ч.от общите части на сградата и дворното място, цялото от 480.8кв.м., съставляващо парцел VІІІ в кв.388 за сумата от 110 000 лева.
В. съд е счел за неоснователен предявения иск,тъй като по делото не е установено,че между страните е постигнато съгласие за прехвърляне на правото на собственост именно върху процесния имот. Съобразявайки заключението на приетата тройна експертиза, съгласно което подписът на продавача е положен след отпечатване на текста на втора страница на договора, а първата и втората страница са отпечатани на различни печатащи устройства и в различно време, съдът е приел,че доколкото съществените условия на договора са на първата му страница, удостовереното намерение на страните за сключване на договор за продажба на 11.11.09г. не е установено да е за процесния имот.Посочил е, че – при тези факти – за да бъдат обвързани страните и от съдържанието на първата страница на договора е следвало изрично да подпишат и нея.
Като се позова на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК касаторът желае да се допусне касационно обжалване по следните два въпроса : 1. Налице ли е нарушение на чл.131,133,146 ал.1 т.4 и 5 и ал.2 и 3 от ГПК при положение,че съдът се е произнесъл по ненаведено от ответника възражение досежно липса на съгласие относно съдържанието на страница първа от сключения договор и 2.при положение,че според съда сключения договор е подписан от страните и е валиден, следва ли за да произведе той действие /т.е. за да се приеме,че страните са постигнали съгласие по всички клаузи в него/ – всяка страница да бъде подписана и напечатана на едно и също печатно устройство.По първия поставен въпрос касаторът се позовава на пет, постановени по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС,от които съотносими като касаещи приложението на чл.131 и 133 от ГПК са само тези с № 310 от 30.07.10г.на ІІг.о., № 429 от 21.06.10г.на Іг.о. и № 509 от 18.06.10г.на ІІІг.о./останалите две са ирелевантни като постановени по други въпроси – № 85 от 17.06.11г.на ІІт.о. по въпроса до кога може да се прави възражение за погасителна давност и № 491 от 7.07.10г.на Іг.о по въпрос,касаещ силата на присъдено нещо на решението по иск по чл.31 от ЗЗД.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна,с който се оспорват нейната допустимост и основателност.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.При преценката за допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното:
Поставените от касатора два въпроса – доколкото не са свързани с решаващите изводи на съда – не съставляват годно общо основание за допустимост и по тях не следва да се допуска касационно обжалване, съгласно приетото в т.1 от ТР №1 от 19.02.2010г.по т.д.№ 1/09г.на ОСГТК на ВКС. Съображенията за това са следните:
Първият поставен въпрос не е от значение за изхода на спора,защото съдържа невярното твърдение,че съдът се е произнесъл по ненаведено от ответника възражение досежно липса на съгласие.Видно от представения писмен отговор /лист 28 от материалите на първоинстанционното производство/ – основното възражение на ответника е било,че той не е сключвал и не е подписвал /нито първа,нито втора страница/ на договор за продажба на собствения му имот, находящ се на [улица] ет.6. В този смисъл ответникът своевременно /с отговора на исковата молба/ е направил възражението си за липса на съгласие относно съдържанието на от сключения договор/включително и на страница първа/,по което и съдът се е произнесъл. Съответно представените решения по чл.290 от ГПК, касаещи приложението на чл.131 и 133 от ГПК са ирелевантни.
Вторият поставен въпрос е фактически, касае начина,по който въззивният съд е възприел фактическата обстановка по спора и е тълкувал събраните по делото доказателства.Това е така,защото именно – с оглед на конкретно установените по делото факти – че първата и втората страница на процесния договор са били отпечатани на различни печатащи устройства, при това отпечатването на двете страници е станало по различно време, че безспорно е установено,че подписите са положени след отпечатване на текста на страница втора /без да е ясно дали вече е била отпечатана страница първа,в която се съдържат съществените елементи на сключената сделка/, съдът е направил своя извод, че не е доказано намерението на страните за сключване на договор за продажба именно за процесния имот. В този смисъл е ирелевнатно даването на общ отговор / по принцип/ на поставения от касатора въпрос дали всяка страница на сключен между страните договор следва да бъде подписана, а и напечатана на едно и също печатно устройство – за да се счете,че те са постигнали съгласие по всички клаузи в него. В случая – въззивният съд е направил извода си съобразно конкретните факти по делото и поставения въпрос следва да е в този контекст,а не по принцип.
Мотивиран от гореизложеното, като счита, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане до касационно обжалване на постановения въззивен акт, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1096 от 29.06.12г. по в.гр.д. № 1141 по описа за 2012г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.