О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1236
С. 17.11.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 600 по описа за 2011г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от [фирма] [населено място],представлявано от изпълнителния директор М., чрез процесуалния представител адвокат Н. против въззивно решение от 5.10.2010г. по в.гр.д.№ 5732 по описа за 2010г. Софийски градски съд,с което е отменено решение от 14.01.2010г. по гр.д.№ 20501 по описа за 2009г.на Софийски районен съд в частта,в която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.200 от КТ за сумата над 11 400лв.до 18 000лв. и вместо това е постановено друго,с което е присъдена в полза на Р. Ц. Ц. още и сумата от 6 600лв.,представляваща обезщете-ние за неимуществени вреди,ведно със законната лихва,считано от 10.04.07г.,а в останалата част решението на СРС е потвърдено и са присъдени следващите се разноски.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се сочат всички точки на нормата на чл.280 ал.1 от ГПК, без да се поставя конкретен въпрос, за който да е възможно да се прецени дали е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС,дали е решаван противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Изложени са доводи за неправилност на постановения въззивен акт/формулирани от касатора като допуснати от „три основни грешки”/,които се свеждат до следното : 1.погрешен извод,че не е налице хипотезата на чл.201 ал.2 от КТ за намаляване отговорността на работодателя, 2.завишен размер на определеното обезщетение и 3. неправилен извод,че не следва да бъде приспадната изплатената сума от 9068лв. с мотива,че те не са за обезщетение за неимуществени вреди. Позовава се общо на десет решения от които – седем на ВКС /без задължителен характер/,на ПОС и на СРС.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от про-тивната страна, с който се оспорват и допустимостта,и основателността й.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. При преценката за допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
В. състав е приел,че при настъпилата на 10.04.2007г. трудова злополука,вследствие на която ищецът е получил счупване на лява петна кост,счупване на дясна скочна и петна кост,счупване на трети и четвърти лумбални прешлени на гръбначния стълб,счупване на таза- горно и долно рамо на срамна кост в дясно изкълчване-луксация на ставата ”Ш.”-дясно ходило,луксация-изкълчване на V-та метарзофаленгиална става-дясно ходило,счупване на субкапитално на ІV-та стъпална кост-дясно ходило, пред вид претърпените оперативни интервенции/две/, продължителния период на възстановяване/360дни,от които за 4 месеца са ползвани патерици,за да не се натоварва левия крайник/, претърпените и продължаващи и понастоящем/при натоварване/ болки –справедливия размер на обезщетение за неимуществени вреди,което следва да се присъди на ищеца възлиза на 18 000лв.От тях не следва да се приспада сумата от 9 068лв.,за която няма спор,че работодателят е изплатил на пострадалия,защото не е установено,тя да е за обезщетяване точно на претендираните понястоящем неимуществени вреди.В. съд е счел,че не са ангажирани доказателства,установяващи пострадалият да е нарушил определени правила,както и злополуката да се дължи на невни-ание и самонадеяност,допуснати от него при изпълнение на трудовите му задължения.Не е доказано,той да е съзнавал и предвиждал настъпването на неблагоприятния резултат,но да се е надявал да го предотврати,за да се счете,че е налице виновно допринасяне за настъпване на злополуката по смисъла на чл.201 ал.2 от КТ.
Само по себе си обстоятелството,че касаторът не е поставил конкретен въпрос,който съставлява общо основание за допустимост и във връзка,с което да е възможно да се извърши преценка дали е налице някое от специалните основания по чл.280 ал.1 от ГПК – изключва възможността касационната жалба да се допусне до разглеждане по същество /т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС/. Изложените доводи за неправилност не могат да бъдат обсъждани в настоящата фаза. Независимо от това,ако от тях бъдат изведени въпроси- като общо основание, то те биха били във връзка с приложението на чл.201 ал.2 от КТ и за начина на определяне на дължимото обезщетение.Същите не са разрешавани противоречиво от съдилищата, по тях практика е уеднаквена с постановени по реда на чл.290 от ГПК решения, въззивиният съд се е произнесъл в съответствие с нея и не са налице изменения в уредбата и обществено-икономическите условия, даващи основание да се приеме,че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
По приложението на чл.201 ал.2 от КТ в практиката единно се приема,че не всяко нарушение на правилата на безопасност на труда от пострадалия /а в случая такова въобще не е установено/, е основание за намаляване на обезщетението,а само това,при което е налице виновно допринасяне за настъпване на увреждането,при подчертано субективно отношение/груба небрежност/, съответстваща на самонадеяността/ съзнавана небрежност/по терминологията на наказателното право.За да е налице груба небрежност следва пострадалият да е предвиждал настъпването на неблагоприятния резултат, но лекомислено да се е надявал,че той няма да настъпи или че ще успее да го предотврати. Преценката е конкретна и зависи от фактите по делото.В случая,при положение,че демонтажът на крана,при който е настъпила злополуката, е осъществен по указания,съгласно проведен инструктаж и в присъствието на прекия ръководител и че проблемът е възникнал със стрелата на крана, върху който работниците са били качени, без работодателя да им е осигурил обезопасително въже или колан/тъй като крана е бил закупен без такова/, не може да става въпрос за проявена груба небрежност, разбирана като поведение,при което пострадалият не е положил дължимата грижа, каквато и най-небрежния би положил в подобна обстановка.
Въпросът за начина,по който съдът определя размера на дължимото обезщетение е решен с постановена задължителна практика- ППВС № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС,която е и актуализирана с множество постановени по реда на чл.290 от ГПК решения- например № 149 от 2.05.2011г.по гр.д.№ 574/10г. на ІІІ г.о., № 377 от 22.06.2010г.по гр.д.№ 1381/09г. на ІV г.о.,№ 532 от 24.06.2010г.по гр.д.№ 1650/09г.на ІІІг.о.на ВКС.
Мотивиран от гореизложеното,като счита,че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на подадената жалба до касационно обжалване, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 5.10.2010г. по в.гр.д.№ 5732 по описа за 2010г. Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.