Определение №1213 от 41212 по гр. дело №703/703 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1213

С. 30.10.2012г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 703 по описа за 2012г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа подадената касационната жалба от Надежда К. Й. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Н. против въззивно решение № 21 от 21.02.2012г. по в.гр.д. № 643/2011г.на Варненски апелативен съд,с което е отменено решение от 11.10.11г.по гр.д.№ 2080/10г. на В. в частите,в които са уважени исковете с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД и вместо това е постановено друго,с което са отхвърлени тези искове,като са присъдени следващите се разноски.
В касационната жалба не е посочено конкретно основание за допустимост по чл.280 ал.1 от ГПК и не е формулиран точен въпрос,за който да е възможно да се провери дали е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС,дали е решаван противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.Посочено е,че постановеното от Апелативен съд В. решение е „неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е налице необоснованост”,във връзка с което са изложени аргументи.Приложени са общо осем решения на ВКС,от които едно/№ 28 от 1.07.11г.по т.д.№ 207/10г.на ІІ т.о./е постановено по реда на чл.290 от ГПК.Приложената практика е във връзка с чл.19 ал.3 от ЗЗД,чл.92 от ЗЗД и чл.22 ал.3 от СК/отм./,но не е възможно да бъде съобразена поради липса на поставен материално или процесуално-правен въпрос,касаещ конкретния спор.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна,с който се оспорва основателността й,но поради липса на положен подпис не може да бъде съобразен.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. При преценката за допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
Изводът си за неоснователност на предявените искове въззивният съд е мотивирал със смесения характер на сключения договор/включващ елементи на договор за покупко-продажба, договор за изработка и обещаване действията на трето лице/,който не позволява част от клаузите на предварителния договор за бъдат възпроизведени в окончателния. Последното съдът е преценил като пречка за уважаване на иска по чл.19 ал.3 от ЗЗД.Отделно –е преценил,че между част от страните са налице облигационни връзки,които не са предмет на настоящето производство. Тълкувайки отделните уговорки,съдържащите в предварителния договор между трите сключили го страни – съдът е преценил,че евентуалното обявяване на договора за окончателен би довело до промяна на действителната обща воля на страните.Изложени са и мотиви,че към датата, до която е следвало да се сключи окончателния договор/31.12.09г./ – нито една страна не е била изправна/не е изпълнила поетите с предварителния договор задължения/.
Липсата на поставен от касатора конкретен въпрос,който да отговаря на изискванията за общо основание за допустимост,съгласно приетото в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС,изключва възможността да се допусне касационно обжалване.Това е така защото поставеният въпрос определя рамките,в които Върховният касационен съд селектира касационната жалба.Независимо,че в случая са изложени доводи в подадената жалба – касационният съд не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на делото от изложените твърдения на касатора, нито от сочените от него факти и обстоятелства,защото това би било във вреда на противната страна, а и е възможно съдът да вложи във въпроса смисъл и съдържание,различни от визираните от касатора.
Липсата на поставен от касатора конкретен въпрос има и друга отрицателна последица- изключва възможността да се прецени дали е налице някое от специалните основания за допустимост по чл.280 ал.1 от ГПК/които също не са конкретизирани от касатора/.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 21 от 21.02.2012г. по в.гр.д. № 643/2011г.на Варненски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.

Scroll to Top