О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 726
С. 21.05.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 147 по описа за 2011г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа касационната жалба на [фирма] [населено място],подадена чрез процесуалния представи-тел адвокат В. против въззивно решение № 5146 от 7.10.2011г. по в.гр.д.№8580/2011г. Софийски градски съд,с което е потвърдено решение № ІІ-70-192 от 11.03.11г.по гр.д.№ 27282/10г. на СРС,в частта,в която са уважени исковете с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ и е отменено решението в частта,досежно иска с правно основание чл.344 ал.1 т.3 от КТ,във вр.с чл.225 от КТ за сумата над 2 505.92лв.и вместо това е постановено друго,с което той е отхвърлен над този размер до предявения, като са присъдени разноски.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК,без да се поставя конкретен въпрос, за който да е възможно да се прецени дали е решаван противоречиво от съдилищата.Изложени са доводи за неправилност на постановения акт във връзка с направения извод за липса на доказателства,установяващи намаляване обема на работата.Позовава се на две решения на ВКС от 2002г. и от 2004г.,които са без задължителен характер.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна,с който се оспорват нейната допустимост и основателност.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. При преценката за допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови акта си,въззивният съд е приел,че работодателят /върху когото е тежестта на доказване/ -с представените от него договор от 29.11.07г.,сключен с „В. България 97”и писмо от 1.04.10г.на [фирма] – не е установил намаляване обема на работа,което да е свързано с изпълняваната от ищеца трудова функция.За договора е посочил,че установява само поет ангажимент на дружеството да охранява обект на третото лице,а за писмото – че то сочи планирано намерение от страна на банката да намали ползваните услуги,но не установява връзка между това намерение и предприетите от работодателя действия. Отделно съдът е приел,че уволнението е незаконно поради неосъществен подбор, който при наличие на множество лица,заемащи идентична на ищеца длъжност ”работник по охрана” е бил задължителен.
Само по себе си обстоятелството,че касаторът не е поставил конкретен въпрос,който да съставлява общо основание за допустимост и във връзка,с който да е възможно да се извърши преценка дали е налице посоченото специално основание по чл.280 ал.1 от ГПК – изключва възможността касационната жалба да се допусне до разглеждане по същество /т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС/. Изложените доводи за неправилност не могат да бъдат обсъждани в настоящата фаза. Независимо от това,ако от приложените решения,на които се позовава касатора бъде изведен въпрос като общо основание, то той би бил за предпоставките за наличие на хипотезата на чл.328 ал.1 т.3 от КТ.Същият не е разрешаван противоречиво от съдилищата,по него практика е уеднак-вена, включително и с постановени по реда на чл.290 от ГПК решения,в които се приема,че посоченото основание за прекратяване на трудовото правоотношение изисква реално намаление на количеството извършваните услуги,/съответно количеството на произвежданата продукция/,спаднал обем на стокооборота.При всички случаи,тъй като се касае за обективно фактическо състояние,то подлежи на доказване.Приема се и че е необходим нарочен акт на компетентен орган,приет по надлежния ред за намаляване на персонала,съобразно намаления обем на работа/вж. решение №174 от 10.04.2012г.по гр.д.№883/11г.на ІV г.о. на ВКС. Фактическият състав на разпоредбата на чл.328 ал.1 т.3 КТ изисква – процеса на намаляване обема на работа да се отнася не към дейността на предприя-тието изобщо, а към съответната дейност, реализирана чрез дадена трудова функция, като следва да бъде установено как намаляването на обема на работата на предприятието се е отразило на дейността,в която е бил зает до уволнението съответния работник или служител/решение № 29 от 8.02.2011г. по гр.д.№ 265/10г.на ВКС ІІІг.о., № 703 от 17.11.10г.по гр.д.№ 90/10г.на ІІІг.о./.
Мотивиран от гореизложеното,като счита,че не е налице посоченото основание за допускане на подадената жалба до касационно обжалване, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 5146 от 7.10.2011г. по в.гр.д.№ 8580 по описа за 2011г. Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.