О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 387
С. 30.03.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б., Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети март през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1616 по описа за 2010г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от „А. М.”гр.С.,представлявана от директора й Т.,чрез процесуалния представител-юрисконсулт Р. против въззивно решение № 458 от 25.04.2010г. по в.гр.д.№2583 по описа за 2009г. на С. апелативен съд,с което е частично отменено решение от 13.04.2009г. по гр.д.№ 2397/2006г.на С. градски съд,в частта,с която е уважен иска за разликата между сумата 72 576.80лв.,ведно със съответно приспадащата се лихва за периода 16.02.06г.-30.06.06г.и за разноските по делото за разликата между 2 523.05лв.и 2 538лв.и вместо това е постановено друго,с което е отхвърлен като недоказан иска с правно основание чл.1 от ЗОДВПГ на [фирма] срещу „А. М.”[населено място] да присъждане на обезщетение в обща стойност от 2 159.78лв., ведно със съответно приспадащата се лихва за периода 16.02.06г.-30.06.06г., обезсилено е решението в частта,в която е осъдена „А. М.”[населено място] да заплати на [фирма] законната лихва върху главницата от 75 077.49лв.от 30.06.2006г.до изпълнение на задълженията и са присъдени разноски в размер на 966лв.В останалата обжалвана част решението на СГС е оставено в сила.
Не се сочи конкретно основание за допустимост на подадената касационна жалба/посочени са общо хипотезите на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК/ и не се поставя конкретен въпрос,във връзка с които да е възможно да се извърши преценка дали въззивния съд се е произнесъл по въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Позовава се на основанията по чл.281 т.3 от ГПК/ за неправилност и необоснованост на постановения въззивен акт/,които обаче не са основания за допустимост. Независимо,че не поставя конкретен въпрос-твърди,че различно тълкуване е дадено в общо четири решения на ВАС,на които се позовава и прилага.
Срещу подадените касационни жалби е постъпил отговор от противната страна,с който се оспорват изложените доводи за неправилност на постановени акт.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови решението си въззивният състав е приел,че в пряка причинна връзка от незаконосъобразно постановеното наказателно постановление са щетите,пряко произлезли от задържането на стоката, разходите за нейното освобождаване/заплатени мита и ДДС/,заплатените цени за придобиване на БДС,разходите за първоинстанционното производство /предмет на което е била отмяната на административния акт/, които и е присъдил.Наличието на щета е приел за доказано въз основа на представен /и неоспорен от ответника/ удостоверителен документ от компетентен да ревизира изправността на стоките орган.
При положение,че касатора не е поставил материално правен или процесуално-правен въпрос,по отношение на който да бъде извършена преценка,както за наличие на общо,така и на някое от специалните основания за допустимост на подадената какационна жалба,не е възможно да бъде допуснато касационно обжалване/т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС/. Изложените доводи за неправилност и необоснованост на постановения въззивен акт, могат да бъдат разглеждани само и едва след като съдът допусне касационно обжалване,а в случая предпоставките за това не са налице.В тази връзка следва да бъде посочено,че съгласно т.3 от цитираното от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС поради различния предмет на правораздаване на гражданските и административните съдилища, намерил израз в структурното им обособяване в системата на съдилищата и предопределящ същностната разлика в съдебната практика, формирана по граждански и административни дела – практиката на ВАС е несъотносима и сама по себе си тя не може да послужи като основание, обосноваващо допустимост за касационно произнасяне.
Мотивиран от гореизложеното,като счита,че не са налице предпоставките за допустимост по чл.280 ал.1 от ГПК, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 458 от 25.04.2010г. по в.гр.д.№2583 по описа за 2009г. на С. апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.