О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1339
С. 14.12.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 990 по описа за 2011г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Е. П. С.,В. З. С. и П. З. С. – всички от [населено място],наследници на З. С.,чрез процесуалните представители – адвокатите Т. и Чекелска против въззивно решение № 1475 от 18.03.2011г. по в.гр.д.№ 11441 по описа за 2010г. на Софийски градски съд,с което е частично отменено решение от 24.06.2010г. по гр.д. № 31830/2008г.на Софийски районен съд в частта,с която исковете по чл.200 ал.1 от КТ са уважени за сумите над 60 000лв.до 100 000лв.и са присъдени държавни такси над сумата 7 200лв.и разноски за бюджета над 160лв. вместо това е постановено друго,с което са отхвърлени исковете по чл.200 ал.1 от КТ за сумите над 60 000лв.и са осъдени Е. П. С.,В. З. С. и П. З. С. да заплати на [фирма] сумата от 2 400лв.-на основане чл.78 ал.3 от ГПК.
Като основание за допустимост се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК по поставения въпрос за съдържанието на обществения критерий за „справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД при определяне на размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на трудова злополука.Позовава се на решения – от 14.07.08г.по гр.д.№ 921/07г. на СГС, от 10.06.09г.по гр.д.№ 13375/08г. на СРС, № 292 от 28.04.06г. по н.д.№ 1121/05г. на ІІІ н.о. на ВКС, като твърди,че в тях поставения въпрос е разрешен противоречиво.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна,с който се оспорват както нейната допустимост,така и основателност.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.За да се произнесе по допустимостта й, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
Решението си,с което е преценил,че справедливият размер на дължимото обезщетение за причинените на пострадалите неимуществени вреди възлиза на по 60 000лв. – въззивният състав е мотивирал главно с понесените от съпругата/след продължил 35 години брак/ и децата/които са на 31 и 34години/ страдания от смъртта,прекъснала отлични семейни и лични отношения и с факта,че починалият вследствие на трудовата злополука е бил стожерът на семейството,осигуряващ на членовете му както финансова, така и морална закрила,защото всички са разчитали на неговата помощ.
Поставеният в касационната жалба въпрос – за съдържанието на обществения критерий за „справедливост” при определяне на размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди – е от значение за изхода на спора /защото е свързан с решаващите мотиви на съда/, но той не е разрешаван противоречиво от съдилищата и по него въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС /както се твърди от касаторите/.
Въпросът за конкретните обстоятелства, които съдилищата следва да вземат предвид при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществените вреди от непозволено увреждане – е разрешен с Постановления № 4 от 23.12.1968г. и № 4/61г.- двете на Пленума на ВС, като дадените с тях задължителни указания не са загубили актуалността си. В. съд се е съобразил с тях и при постановяване на акта си – е отчел всички съотносими факти относно вида, характера, интензитета на претърпените вреди за всеки един от наследниците на пострадалия, установените взаимоотношения между тях и пострадалия,както и конкретното отражение на настъпилата смърт върху тях и е посочил обстоятелствата, обосноваващи присъдения от него размер. Съгласно цитираното Постановление № 4 от 23.12.1968г. – преценката за всеки отделен случай е индивидуална и зависи от конкретните му особености. Именно поради спецификата на всеки отделен случай и различните обстоятелства,които следва да бъдат отчетени, за да се съобрази характерната конкретика на релевантните факти при определяне на размера на следващото се обезщетение за причинените неимуществени вреди – не може да бъде споделена тезата на касаторите за противоречиво произнасяне от съдилищата по така поставения въпрос. В тази връзка следва да се посочи, че не съществува идентичност между настоящия случай /във връзка с което е постановен въззивния акт / и случаите, описани в цитираните решения на СРС,СГС и ВКС,за да може въз основана тях да се обоснове наличие на основание по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК по смисъла, посочен в т.3 от Тълкувателно решение №1 от 2009 г.на Общото събрание на ТК и ГК на ВКС. Освен това – съгласно т .1 от цитираното ТР – преценката на конкретните факти и доказателства – не е основание за допускане до касационно обжалване.
Горното мотивира настоящият съдебен състав да приеме,че не е налице посоченото основание за допускане до касационно обжалване на въззивния акт,поради което, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1475 от 18.03.2011г. по в.гр.д.№ 11441 по описа за 2010г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.