3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1137
София, 30.10.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №435/2012 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№39289/06.12.2011 г., подадена от адв. Г. Т. – процесуален представител на ищеца К. Т. К. от [населено място], против въззивно решение №1291/08.11.2011 г. по гр.д.№1897/2011 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о.
С обжалваното решение е потвърдено решение №3028/08.7.2011 г. по гр.д.№17417/2010 г. по описа на Варненския районен съд, ХVІ състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от К. Т. К. от [населено място] против [фирма] – [населено място], за заплащане на сумите 2250 лева и 3000 евро, представляващи обезщетение за времето, през което работникът е останал без работа, считано от 01.11.2010 г.
Въззивната инстанция е приела, че доказването на претенцията по чл.225, ал.1 КТ е в тежест на работника, а установяването на факта, че е останал без работа става посредством представянето на трудовата книжка, в която се извършват отбелязвания за сключени и прекратени трудови договори, и след като такава не е представена по спора, нито пред първата, нито пред въззивната инстанции, въпреки съдържащите се данни в показанията на разпитаната по делото свидетелка Г.. Не са зачетени данните от представени по делото справки за актуално състояние на трудовите договори на работника, издадено от НАП-ТД – В., и съдът е стигнал до извод, че претенцията не е доказана по основание.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставя материалноправният въпрос – “Може ли само с трудовата книжка да се установи оставането без работа след уволнение или е възможно този факт да бъде установен и с други писмени доказателства ?”. Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване се иска на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касация – [фирма] – [населено място], посредством процесуалния си представител – адв. А., е депозирал отговор по чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението за допускане на касационното обжалване и взе предвид отговора на ответника по касация намира, че е налице въззивно решение, по което обжалваемия интерес е над 1000 лева, поради което касационната жалба е допустима. Жалбата е подадена и в законния срок.
Поставеният въпрос е от значение за решаване на спора, поради което въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до касационно обжалване на въззивно решение №1291/08.11.2011 г. по гр.д.№1897/2011 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о., по подадена от адв. Г. Т. – пълномощник на ищеца К. Т. К. от [населено място], касационна жалба, вх.№39289/06.12.2011 г.
Делото да се докладва на председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: