О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1223
София 13.10.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети декември през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова Илияна Папазова
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1087 по описа за 2010г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадените две касационни жалби- от П. Р. К. от гр.Пазарджик и от А. прокуратура гр.Пловдив против въззивно решение № 402 от 14.04.2010г. по в.гр.д.№ 1188 по описа за 2009г. на Пловдивски апелативен съд,с което е отменено решение № 480 от 21.10.2009г. по гр.д. № 536/2009г.на Пазарджишки окръжен съд в частта,с която е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на П. Р. К. основание чл.2 т.2 изр.1 от ЗОДОВ, обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер над сумата от 20 000лв. до 40 000лв.в резултат на незаконни действия по н.о.х.д.№ 2886/06г.,ведно със законната лихва, считано от 13.01.2009г.до окончателното й изплащане,като вместо това е постановено друго,с което е отхвърлен същия иск за разликата от 20 000лв.до 60 000лв., т.е.за 40 000лв. ведно със законната лихва, считано от 13.01.2009г.до окончателното й изплащане,а в останалата част,с която е присъдено обезщетение в размер на 20 000лв.-решението е влязло в сила.
И по двете касационни жалба-като основание за допустимост -се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК по поставения въпрос за прилагания от съдилищата критерий за понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД при определяне на размера на дължимото обезщетение. Касаторът- А. прокуратура гр.Пловдив се позовава на две казуални решения на ВКС и на ТР №3/2004г.на ОСГК на ВКС.
Срещу така подадените касационни жалби не е постъпил отговор.
Същите са подадени в срока по чл.283 от ГПК и са срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.За да се произнесе по допустимостта им, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
За да постанови решението си въззивният състав се е мотивирал с факта,че П. Р. К. е бил оправдан,след като е бил обвиняем за извършено деяние по чл.127 ал.3 от НК и неоснователно срещу него е било водено наказателно производство за тежко умишлено престъпление, в продължение на 4 години.През този период той е претърпял вреди, изразяващи се в стрес,притеснения,унижения,психологически тормоз. Воденото срещу него производство е станало причина-да бъде и морално укоряван от близките на съпругата си,а познатите,приятелите и роднините му- са започнали да странят от него.Непреодолима и за в бъдеще е останала опасността –децата му –с оглед повдигнатото обвинение, да се разочароват от него и да му потърсят отговорност. Тези факти са взети пред вид от въззивния съд при определяне на размера на дължимото обезщетение,като са съобразени и продължителността на воденото производство, съдебната практика и следващите се от житейската логика вреди, свързани със засягането на честта и достойнството на ищеца, причинените му негативни емоции и психологически проблеми.
В тази връзка-поставения и в двете касационни жалби въпрос – за критериите за понятието „справедливост”,приложими при определяне на размера на дължимото обезщетение – е от значение за изхода на спора, /защото е свързан с решаващите мотиви на съда/,но този въпрос не е разрешаван противоречиво от съдилищата/както се твърди от касаторите/. Въпросът за конкретните обстоятелства, които съдилищата следва да вземат предвид при определяне на размера на неимуществените вреди- вече е разрешен с Постановление № 4 от 23.12.1968г.на Пленума на ВС, което не е загубило актуалността си.В случая-въззивният съд,освен че е съобразил всички съотносими факти, е изпълнил и задължението си –да посочи обстоятелствата,обосноваващи присъдения от него размер. Следва да се посочи,че съгласно цитираното Постановление –преценката за всеки отделен случай е индивидуална и зависи от конкретните му особености. Именно поради спецификата на всеки отделен случай и различните обстоятелства,които следва да бъдат отчетени при определяне на размера на следващото се обезщетение за причинените вреди – с оглед характерната конкретика на релевантните факти-не може да бъде споделена тезата на касаторите за противоречиво произнасяне от съдилищата по така поставения въпрос. В тази връзка следва да се посочи, че не съществува идентичност между настоящия случай/във връзка с което е постановен въззивния акт / и случаите,описани в цитираните решения на ВКС,за да може въз основана тях да се обоснове наличие на основание по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК по смисъла, посочен в т.3 от Тълкувателно решение №1 от 2009 г.на Общото събрание на ТК и ГК на ВКС.
Горното мотивира настоящият съдебен състав да приеме,че не е налице твърдяното основание за допускане до касационно обжалване на въззивния акт,поради което, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 402 от 14.04.2010г. по в.гр.д.№ 1188 по описа за 2009г. на Пловдивски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.