О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 733
С. 13.06.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 2946 по описа за 2013г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от ТП ”Държавно горско стопанство-Д.”, представлявано от директора И.,чрез процесуалния представител адвокат К. против въззивно решение № 20 от 17.01.13г. по в.гр.д. № 117/12г.на Смолянски окръжен съд,с което е отменено решение № 15 от 13.02.12г. по гр.д.№ 495 по описа за 2011г. на Районен съд Девин и вместо това е постановено друго,с което са уважени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 от КТ и са присъдени следващите се разноски.
Като основание за допустимост касаторът се позовава на нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по въпроса дали издадената заповед за дисципли-нарно уволнение е мотивирана съобразно изискванията на чл.195 от КТ. Позовава се на пет,постановени по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС.
Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна,с който се оспорват и допустимостта,и основателността й.
К. жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.За да се произнесе по допустимостта й,Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
Ищецът е заемал длъжността „техник-горско стопанство ІІІ-ти Г.” в ТП”Държавно горско стопанство Д.”.Уволнен е със заповед № 30 от 19.09.11г.на директора на основание чл.30 ал.2 т.6 от КТ за извършено на 27.08.11г.тежко нарушение на трудовата дисциплина,изразяващо се в издаване на два превозни билета,в които е посочил недостоверна информация за асортимента експедираната дървесина вместо вярната, посочена в Протокол от 30.08.11г.,по повод разпоредена проверка. Безспорно е по делото,че проверката е установила,че в издадените превозни билети броят на трупите е вярно отразен,но е налице разлика в окачествяването,в резултат на което с цитирания Протокол е изчислена разлика от 922.30лв.,определена като нанесена на работодателя щета.
За да постанови решението си въззивният съд-по спорния въпрос за начина и реда,по който следва да стане окачествяването/тъй като от това зависи дали ще е налице липса или не/,е приел,че работодателят е бил длъжен да издаде и представи заповед,задължаваща работниците да прилагат конкретна методика или стандарт,за да изисква от тях прилагането на ползвания БДС 767-73г. при изготвяне на констатиращия нарушението Протокол от 30.08.11г.За да отмени заповедта за уволнение въззивният съд се е мотивирал с това,че в нея не е посочено конкретното задължение,което работникът не е изпълнил и което е обусловило дисциплинарното му уволнение.Счел е,че неспосочването на акта /стандарта/,по силата на който работникът е бил длъжен да извърши окачествяването на дървесината – опорочава заповедта за уволнение. Позовал се и на задължителната сила, съгласно чл.300 от ГПК, за разглеждащия гражданските последици от деянието гражданския съд, на влязлата в сила присъда, с която ищецът е бил признат за невинен относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. С посочената присъда / № 131 от 11.10.12г./ ищецът е оправдан по обвинение за престъпление по чл.311 ал.1 във вр.с чл.26 от НК /за удостоверяване на неверни обстоятелства в издадените от него два превозни билета с цел да бъдат използвани/,което е идентично със състава на нарушението,за което е уволнен.
При тези мотиви,по поставеният от касатора въпрос, не следва да се допусне касационно обжалване,защото не е от значение за решаването на спора /не е свързан с решаващите мотиви на съда/ и тъй като по него е налице трайно установена практика на ВКС,която е съобразена от въззивния съд. Цитирани от касатора решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК, съгласно които в заповедта за дисциплинарно уволнение нарушението следва да е конкретизирано,като се посочи какво е извършил или не е извършил работника,кога,къде,как,по силата на какъв акт е бил длъжен да го извърши,в какво се състои неизпълненото задължение, до какво е довело това за работодателя и какво е личното отношение на извършителя, са били съобразени от въззивния съд.Независимо,че в случая в заповедта за уволнение самото нарушение е било конкретизирано като е посочено какво е извършил работника,кога,къде и как, не е посочено в какво се състои неизпълнението на установено от работодателя задължение – да окачестви дървесината съобразно БДС 767-73г.,нито е посочен акта,с който това задължение му е вменено. Решаващите мотиви на въззивния съд обаче са свързани не с мотивирането на заповедта за уволнение съобразно изискванията на чл.196 от КТ,а с наличието на влязла в сила присъда,която е задължителна за гражданския съд,разглеждащ гражданските последици на деянието, относно това дали дееца е извършил деянието и за вината му.След като за същото деяние/съдържащо белезите и на нарушение на трудовата дисциплина, и на престъпление/ ищецът е бил оправдан с влязла в сила присъда,гражданският съд не е имал друга възможност,пред вид нормата на чл.300 от ГПК, освен да възприеме извода на наказателния съд,че ищеца не е удостоверил неверни обстоятелства в издадените от него на 27.08.11г.два превозни билета с цел да бъдат използвани,т.е.че не е извършил посоченото в заповедта за уволнение нарушение.
С оглед на изложеното, като счита,че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 20 от 17.01.13г. по в.гр.д. № 117/12г.на Смолянски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.