О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 113
С. 30.01.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1136 по описа за 2011г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от А. Х. М. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Г. против въззивно решение № 155 от 29.03.2011г. по в.гр.д.№ 65 по описа за 2011г. на Врачански окръжен съд,с което е отменено изцяло решение № 1006 от 30.11.2010г. по гр.д. № 1849/2010г.на Врачански районен съд и вместо това е постановено друго,с което са отхвърлени предявените от А. Х. М. субективно съединени искове срещу И. П. Куляшки и Ц. П. П.,действащ като ЕТ”Ц. П.”с правно основание чл.49 и чл.45 от ЗЗД за заплащане солидарно от двамата ответници на сумата от 9 169.14лв.като неоснователни и недоказани и са присъдени следващите се разноски.
Като основание за допустимост се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по поставения въпрос за това – обстоятелството,че съдебния състав е разглеждал и се е произнасял по други спорове между същите страни, свързани с фактическия състав,от който произтича спорното право основание ли е за отвод по чл.22 ал.1 т.6 от ГПК.Поставя и въпроса за нарушаване на диспозитивното начало в процеса,като твърди,че съдът се е произнесъл по фактически констатации и доводи,които не са въведени във въззивната жалба.Позовава се на четири решения на ВКС/всички постановени по реда на чл.290 от ГПК/.С оглед представените решения коректното основание за допустимост – по втория поставен въпрос е това по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК,а не както касаторът е посочил – чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК.Третият поставен въпрос е за задължението на съда да изложи мотиви защо приема или не заключението на вещото лице.Позовава се на Постановление № 5/79г.от 13.02.80г.на Пленума на ВС.Четвъртият въпрос е за преценката на свидетелските показания-дали съдът е длъжен да ги обсъди поотделно и в тяхната съвкупност,като ги сравни с останалите. Според касатора този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, като се позовава на решение №70/3.11.80г.по гр.д._ 65/80г.на ОСГК на ВС и решение № 195 по гр.д.№ 6291/07г.на ІІ г.о.на ВКС.Последният поставен въпрос е – елиминира ли се отговорността на субекта,комуто е възложена работата и на възложителя,ако първият не я е извършил лично,а чрез трето лице.Позовава се на Постановление № 7 от 29.12.58г.на Пленум на ВС и постановено по реда на чл.290 от ГПК решение № 499 от 30.06.10г.по гр.д.№ 647/09г.на ІVг.о.на ВКС.
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор от противната страна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.При преценката за допустимостта й до касационно разглеждане, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови решението си въззивният състав е приел,че по делото не е установено,че за първия ответник И. Куляшки/като въз-ложител на ремонта/ са налице предпоставките на чл.49 от ЗЗД, доколкото е останало недоказано,че изпълнителят на ремонта [фирма] виновно е осъществил противоправни действия,както и че е налице причинна връзка между неговите действия и причинените на ищеца вреди.
При съпоставка с така изложените мотиви на въззивния съд на поставените от касаторите въпроси – следва извод,че последните не отговарят на поставените в чл.280 ал.1 от ГПК изисквания за общо основание за допустимост,съобразно дадените разяснени в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС.Това е така,защото те не са от значение да формирането на решаващата воля на съда,а са свързани с преценката за правилността на обжалваното решение, за начина на възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд и с обсъждането на събраните по делото доказателства.
Само по себе си обстоятелството,че съдебния състав е разглеждал и се е произнасял по други спорове между същите страни, свързани с фактическия състав,от който произтича спорното право – не е основание за отвод по чл.22 ал.1 т.6 от ГПК.Това възражение е и преклудирано,защото ако страната е считала,че е налице обстоятелство,което би могло да повлияе върху обективността на съдебната преценка – е следвало своевременно /преди постановяване на въззивния акт/ да го заяви,а това не е правено. Освен това – в постановено по реда на чл.290 от ГПК решение /№120 от 13.04.2011г.по гр.д.№ 1333/10г.на ІІІ г.о./ ВКС е имал възможност да посочи,че дори и в случай,когато съдебният състав не е приел направения отвод/без изрично да се произнесе/- не е налице порок на съдебното решение – основание за касационното му обжалване, тъй като допуснатото процесуално нарушение не е относимо към правилността на постановеното от съдебния състав решение.
Не е допуснато нарушение на диспозитивното начало,тъй като няма произнасяне от страна на съда по фактически констатации и доводи,които не са въведени във въззивната жалба.Съдът е възприел направеното с жалбата възражение,че извършеният ремонт е качествен и че не е установено от него да са произтекли вреди.Касае се до принудителен ремонт на покривна конструкция,който е бил организиран от един от етажните собственици в двуетажна жилищна сграда,във връзка със задължително предписание на техническите органи на общината и реализиран през лятото на 2007г.В. съд е приел,че е извършено най-належащото/свалени са цигли,летви и част от гредите и са сменени с нови/,като обстоятелството,че е останало да се извършват и други ремонтни работи/например свалените водосточни тръби не са били подменени/- не е установено да е виновно действие на ответниците и да е причинило претендираните от ищеца вреди.Правилността на изводите на въззивния съд не е предмет на настоящето производство,поради което този въпрос съдът не обсъжда.Нарушение на диспозитивното начало няма – защото съдът се е произнасял в установените от въззивната жалба рамки.
Останалите въпроси – за задължението на съда да изложи мотиви защо приема или не заключението на вещото лице и за преценката на свидетелските показания-са свързани с направената от въззивня съд преценка на доказателствата по делото и не могат да бъдат годно основание за допускане до касационно обжалване. В случая съдът е счел приетото заключение за ирелевантно за спора,защото установената с него необходимост от осъществяване на допълнителен ремонт в помещенията на ищеца –е несъотносима към приетото от съда,че по делото не е установено с поведението си ответниците да са причинили вреди на ищеца. Относно ангажираните свидетелски показания –съдът ги е обсъдил заедно и поотделно,като ги е преценил съобразно целия събран доказателствен материал.
Отговорът на последният поставен въпрос – дали се елиминира отговорността на субекта,комуто е възложена работата и на възложителя,ако първият не я е извършил лично,а чрез трето лице – е отрицателен и по него практиката /включително и цитираната от касатора/ е единна и непротиворечива.В. съд се е произнесъл в съответствие с нея,поради което не е налице никое от посочените от касатора основания за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК. Вярно е,че за отговорността на възложителя по чл.49 от ЗЗД е ирелевантно кой конкретно от неговите работници или служители е причинил вредата, защото неговата отговорност е гаранционно-обезпечителна,но настоящият случай е друг,защото въобще не са ангажирани доказателства,че изпълнителят на когото е възложена работата е имал виновно поведение и че е причинил вреда.
Мотивиран от гореизложеното,като счита,че не са налице основанията за допустимост по чл.280 ал.1 от ГПК,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 155 от 29.03.2011г. по в.гр.д.№ 65 по описа за 2011г. на Врачански окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.