О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 723
С. 02.06.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на тридесети май през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 2570 по описа за 2014г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Р. И. Р. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Й. против въззивно решение от 10.12.13г. по в.гр.д. № 11507 по описа за 2013г. на Софийски градски съд, с което изцяло е потвърдено решение от 31.05.13г. по гр.д.№ 34348/11г.на Софийски районен съд като са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и 2 от КТ като неоснователни, прекратено е производството по иска с правно основание чл.344 ал.1 т.4 от КТ,като са присъдени следващите се разноски.
В. съд е счел за законосъобразно извършеното уволнение от длъжността „служител по сигурността на информацията” към КРС независимо, че в заповедта е налице разминаване между посоченото правно основание по чл.328 ал.1 т.10а от КТ и словесно изразеното: „придобито право на пенсия”. Приел е, че тъй като уволненият служител е придобил право на пенсия,което е упражнил още преди сключване на трудовия договор с ответника /пенсиониран е със заповед от 9.01.2004г.на основание чл.36 ал.1, чл.125 т.2, чл.128б ал.1 и 4 и чл.128 от Закона за отбраната и въоръжените сили/, то той е могъл да разбере, че коректното основание за прекратяване на трудовото му правоотношение е по чл.328 ал.1 т.10а от КТ и в този смисъл не е бил възпрепятствана възможността му да организира защитата си. Относно второто наведено възражение – за невръчено предизвестие – съдът като се е позовал на задължителна съдебна практика е посочил, че липсата на предизвестие не влияе на законността на уволнението, а е от значение само за дължимостта на обезщетението по чл.220 ал.1 от КТ.
В изложението към подадената касационна жалба се сочат всички основания по чл.280 ал.1 от ГПК без да се формулира конкретен въпрос. К. изразява становището си, че несъотстветствието между цифровото изражение и текстовото описание на основанието за уволнение води до немотивираност на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Счита, че практиката на ВКС приема при сходни ситуации, че определящо е текстовото описание, което в случая не кореспондира с фактите по делото. Позовава се на незадължителна практика по гр.д.№ 2000/1999г.на ІІІ г.о., гр.д. № 2587/2002г. и на решение на Кюстендилския окръжен съд, което обаче поради липса на отбелязване, че е влязло в сила не може да бъде съобразено с оглед приетото в т.3 от ТР №1/19.02.2010г.по т.д.№1/09г.на ОСГТК на ВКС.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорват както допустимостта, така и основателността й.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
При липса на поставен от касатора конкретен въпрос, който да е от значение за изхода на спора, съгласно т.1 от ТР №1/19.02.2010г. по т.д. №1/09г.на ОСГТК на ВКС, не е възможно да се допусне касационно обжалване, защото въпросът определя рамките, в които касационна инстанция осъществява проверката за допустимост по чл.280 ал.1 от ГПК. Въпросът, който може да бъде уточнен от гореописаното изложение е за мотивираността на издадената заповед за уволнение, пред вид безспорно съществуващото несъотстветствие между цифровото изражение /чл.328 т.10а от КТ/ и текстовото описание /„придобито право на пенсия”/на основанието за уволнение. Този въпрос обаче не е разрешен от въззивния съд в противоречие с установената съдебна практика. Съображенията:
Заповедта за уволнение е достатъчно мотивирана, когато от съдържанието й /и цифрово, и тестово/ работникът или служителя може да разбере кои са фактите в обективната действителност, поради които трудовото му правоотношение се прекратява и съответно същите дават възможност на съда да извърши проверка дали те са се осъществили и дали извършеното въз основа на тях уволнение е законосъобразно/вж. в този смисъл постановено по реда на чл.290 от ГПК решение № 346 от 23.07.2010г. по гр.д.№ 468/09г.на ІV г.о./. В случая – тези изисквания са спазени. След като служителят е придобил право на пенсия още през януари 2004г. /преди да сключи трудово правоотношение с настоящия работодател през октомври 2004г./, то за него не е съществувало затруднение да разбере, че коректното правно основание за прекратяване на трудовото правоотношение в процесната заповед от юли 2011г. е чл.328 ал.1 т.10а от КТ –„когато трудовото правоотношение е възникнало след като работникът или служителя е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст”, а не е чл.328 ал.1 т.10 от КТ /в редакцията към ДВ бр.101 от 2010г. /– „при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст”. Съответно – при извършеното оспорване – за съда не е съществувало затруднение да извърши проверка и да установи настъпването на посочените факти и да прецени уволнението като законосъобразно. Определящото в случая е, че допуснатото от работодателя несъответствие в издадената от него заповед не е засегнало правото на защита на страната.
Мотивиран от изложеното, като счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 10.12.13г. по в.гр.д. № 11507 по описа за 2013г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :