2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 830
гр. София, 15.11.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 3369 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Драматичен театър „Никола Й. Вапцаров” [населено място], против решение №1790/16.04.2019 г., постановено по гр.д.№ 52/2019 г. от състав на Окръжен съд – Благоевград.
Ответникът оспорва касационната жалба, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, съдът е приел,че предявените обективно съединени искове с правно основание чл.344, тн.1, т.2 и т.3 КТ са основателни и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на първоинстанционния съд.
Съдът е приел, че за нито едно от изброените в уволнителната заповед нарушения не става ясно кога е било, системно и постоянно ли е било, еднократно и изолирано. Всяко едно от нарушенията е посочено бланкетно, без конкретика и без прецезиране на момента, в който е допуснато. Отделно от това съдът е посочил, че заповедта досежно констатираните нарушения действително препраща към изготвен въз основа на извършена проверка доклад от 25.07.2018г., но независимо от това посочените нарушения не са в достатъчна степен индивидуализирани. Прието е, че не е посочено кога са извършени визираните в заповедта нарушения и по конкретно не става ясно по какъв начин и кога е следвало директора да изпълни задълженията си, за неизпълнението на които му е наложено оспорваното наказание, което освен че е непълнота на заповедта е необходимо и като условие за установяване на законовия преклузивен срок, в който работодателят може да наложи дисциплинарно наказание. Разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ е императивна и неспазването на посочената в нея форма и съдържание на заповедта има за последица незаконност на уволнението. Изискването за мотивиране на заповедта за уволнение обуславя необходимостта от точно посочване в какво се състои нарушението със съществените му белези от обективна и субективна страна и времеви реквизит. Съдът е приел, че при немотивиране на дисциплинарно уволнение в настоящия случай чрез непосочване времето на нарушението, се допуска издаване на заповед в противоречие с чл. 194, ал. 1 от КТ, тъй като началният момент на срока остава неизвестен.
Отделно обаче от всичко гореизложено макар и заповедта да страда от пороци, касаещи точната и прецизна нейна мотивираност, съдът е приел, че нарушенията визирани в същата не се доказват в процеса по съществото си, което пък от своя страна е друго основание за нейната отмяна.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По първия правен въпрос, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС – цитираното от касатора решение №30/08.02.2012 г., постановено по гр.д.№ 388/2011 г. по описа на ВКС, ІІІ гр.отд. Правният въпрос е, нарушени ли са изискванията на чл.195, ал.1 КТ относно съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, чрез посочване на периода на извършване на нарушението, а не на конкретна дата на извършването. На този правен въпрос, въззивният съд е дал положителен отговор, докато обратното разрешение е прието от въззивният съд – основание за допускане да касационно обжалване на решението, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
На касатора следва да се укаже да внесе държавна такса по сметката на ВКС в размер на 202,77 лева.
Водим от горното, състав на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1790/16.04.2019 г., постановено по гр.д.№ 52/2019 г. от състав на Окръжен съд – Благоевград.
Указва на Драматичен театър „Никола Й. Вапцаров” [населено място] да внесе държавна такса по сметката на ВКС в размер на 202,77 лева, като в едноседмичен срок представи доказателства за внасянето, в противен случай касационното производство ще бъде прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.