О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 378
С. 12.03.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на втори март през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1339 по описа за 2011г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от И. Ю. И.,чрез процесуалния представител адвокат Г. против въззивно решение № 67 от 20.06.2011г. по в.гр.д.№ 148 по описа за 2010г. на Търговишки окръжен съд,с което е потвърдено решение № 170 от 24.03.2011г. по гр.д. № 1366/2010г.на Търговишки районен съд, като са отхвърлени предявените от И. Ю. И. против Ф. Х. А. и М. Х. Е. два иска – за заплащане на сумата от 8 093лв.-обезщетение за причинени имуществени вреди,на основание чл.45 от ЗЗД и за сумата от 1 362лв.- обезщетение за забава, на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за периода – 18.07.2001г.- 2.08.2010г.
Като основание за допустимост се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по поставен въпрос във връзка с „точното прилагане и тълкуване на нормата на чл.35 от ЗСПЗЗ”.
Срещу така подадената жалба не е постъпил отговор.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение,поради което е редовна.
За да се произнесе относно допустимостта й за разглеждане по същество,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, след преценка на изложените доводи и данните по делото, намира следното:
За да счете иска за неоснователен въззивният състав е приел,че не е налице настъпила вреда за ищеца от неправомерното поведение на ответниците,които са признати за виновни по н.о.х.д.№519/09г.на Т.. Мотивирал се е,че извършеното от последните разпореждане с чужди права /те са се разпоредили със съсобствен с ищеца имот като са използвали невярно удостоверение за наследници/ е непротивопоставимо на действителния собственик и той не е загубил правото си на собственост върху 1/3ид.ч.от възстановения по реда на ЗСПЗЗ земеделски имот.
При така постановения акт – следва да се приеме,че поставеният от касатора въпрос – не е от значение за изхода на спора, тъй като не е свързан с решаващите изводи на съда,които касаят иск по чл.45 от ЗЗД/а не по ЗСПЗЗ/.За да бъде годно общо основание за допустимост – поставеният въпрос не може да е по принцип, а следва да е относим към изразената от съда воля. Ако той бъде съобразен с постановените от въззивния съд мотиви – би бил за това – налице ли е причинена вреда на единия съсобственик в хипотеза,когато възстановена по реда на ЗСПЗЗ земя в полза на трима наследници,въз основа на направено от другите двама съсобственика искане / на основание чл.35 ал.2 от ЗСПЗЗ,редакция ДВ бр.68/99г./ – е заменена с компенсационни бонове и е определено обезщетение на стойност 24 279лева,което неправомерно е придобито само от другите съсобственици,а земята е причислена към Д.. По този въпрос – не следва да се допуска касационно обжалване,защото относно съдържа-нието на вредата, като елемент от състава на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД – практика е единна и многобройна,не се налага нейната промяна,нито осъвременяване на тълкуването й,като установената уредба е пълна, ясна и непротиворечива и въззивният съд се е произнесъл в съответствие с нея. В теорията и практиката вредата се приема като всяка промяна – чрез смущение,накърняване или унищожаване – на блага на човека, представляващи негово имуществено право,телесна цялост,здраве, душевна и психическа цялост. В конкретния случай касаторът е придобил – в резултат на наследяване – имуществено право,което не е било засегнато с извършените от ответниците неправомерни разпоредителни действия,за които те са били признати за виновни.С тези действия те са се разпоредили само със своите права,като пред вид характера на правото на собственост – ищеца е запазил своята идеална част.Ищецът не е установил – по някаква причина да е в невъзможност,в резултат на поведението на ответниците – да реализира признатите му права.Липсата на установено засегнато негово благо изключва възможността за наличие на причинена вреда.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 67 от 20.06.2011г. по в.гр.д.№ 148 по описа за 2010г. на Търговишки окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.