О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1228
С. 15.11.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 623 по описа за 2011г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Я. Й. Я. от [населено място],чрез процесуалния представител адвокат Н. против въззивно решение от 3.01.2011г. по в.гр.д.№ 687 по описа за 2010г. на Шуменски окръжен съд,с което е потвърдено решение № 576 от 30.12.2009г.по гр.д.№ 817/2009г.на Шуменски районен съд в обжалваната част,в която Я. Й. Я. е осъдена да заплати на Н. Й. Г. сумата от 4 722.75лв.,представляваща обезщете-ние по чл.31 ал.2 от ЗС за лишаване от правото й да ползва съсобствената й 1/2ид.ч.от апартамент,състоящ се от изба с две отделения и жилищен етаж над нея,със стълба към тавана и таванската конструкция,ведно с 1/3 ид.ч.от мястото в имот № 7332 кв.480 по плана на [населено място] с площ от 500кв.м. и съответните ид.ч.от общ.части на сградата за периода 29.09.05г.- 5.12.08г., ведно със законната лихва от 12.03.09г. и е отхвърлен иска за разликата до 5 041.34лв.като неоснователен и са определени следващите се разноски.
Като основание за допустимост се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК поставения въпрос- дали писменото поискване/покана/ от единия съсобственик до другия за заплащане на обезщетение за ползване на общия имот има неограничено действие във времето или за всеки нов период следва да се отправя нова покана.Позовава се на решения № 985/05г.на ІV г.о.на ВКС и № 618/2009г.на ІІІ г.о. на ВКС,на които счита,че въззивното противоречи.Отделно излага доводи за неправилност на постановения въззивен акт,досежно отхвърляне на възражението за недопустимост на предявената претенция,с правно основание чл.31 ал.2 от ЗС, мотивирано с наличие на произнасяне по същата в приключило делбено производство. Позовава се на решение № 444 от 17.10.1989г. по гр.д. № 383/89г.на ІІг.о.на ВС.
Срещу подадената жалба е постъпил писмен отговор,с който се оспорва основателността й .
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбите до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на ІІІ г..о.,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да приеме предявения иск за основателен въззивният съд е приел, че през процесния период ответницата еднолично е ползвала съсобствения на страните имот/живяла е в него/,поради което дължи на ищцата обезщетение за лишаването й от ползване – от датата на поканата.За такава е приел датата 29.09.05г.,на която е проведено първото съдебно заседание по втората фаза на делбата по гр.д.№ 1588/99г.на Ш.,когато-видно от отразеното в протокола от това съдебно заседание – ищцата е представила отправена и неполучена покана от 2003г.и ответницата се е запознала с нея.Съдът не е уважил възражението за недопустимост на исковата претенция с мотива,че в производството по сметки по делбеното дело – заявената претенция/която е отхвърлена като неоснователна/ не е идентична с настоящата,защото е касаела друг период – от 8.04.03г.до 29.09.05г./Настоящият период е от 29.09.05г.- до 5.12.08г.,когато имотът е станал еднолична собственост на ответницата/.
При така изложените мотиви,поставеният от касатор въпрос за значението на еднократно отправената покана за предоставяне на обезщетение – е от значение за изхода на спора,но той не е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС/както се твърди в касационната жалба/. Приетото от въззивния съд е в съответствие с разрешението,дадено от ВКС в постановени по реда на чл.290 от ГПК решения /например № 314 от 22.06.2011г.по гр.д.№ 1568 за 2010г.на ІV г.о.на ВКС, №669 от 15.11.2010г.по гр.д.№ 478/09г.на ІV г.о.на ВКС, от 21.05.2010г.по гр.д. №4249/08г.на ІV г.о.на ВКС/, съгласно които веднъж отправено писменото искане се разпространява неограничено във времето докато съществува съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика. Поради това не е нужно за всеки период от време,докато трае едноличното ползване на съсобствената вещ – неползващият съсобственик да отправя писмени покани.Без значение е дали поканата е нарочна.От значение е – да е установено,че тя е достигнала до адресата, защото моментът на получаване на писменото поискване е началният момент,от който се дължи обезщетението.Липсата на специално законово изискване за формата на поканата обосновава извода за това,че не е необходимо в писменото поискване да се съдържат някакви задължителни елементи като посочване на съсобствени части на страните, начин на обезщетяване, размер на претендиранато обезщетение.
Представените от касатора две решения на ВКС не могат да обосноват наличие на специалното основание за допустимост по чл.280 ал.1 от ГПК,тъй като освен,че не са постановени по идентичен на настоящия казус,още съдържащата се в тях практика не е задължителна,а с оглед цитираните по-горе решения на ВКС- вече не е и актуална.
Относно доводите за неправилност на постановения въззивен акт,заради отхвърленото възражение за недопустимост на предявената претенция,следва да се посочи,че същите – поради характера им не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство,което е по допустимост.
Мотивиран от гореизложеното,като счита,че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 3.01.2011г. по в.гр.д.№ 687 по описа за 2010г. на Шуменски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.