О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 141
С. 02.02.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на първи февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1261 по описа за 2011г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от [фирма] [населено място],представлявано от изпълнителния директор П., чрез процесуалния представител юрисконсулт А. против въззивно решение №170 от 12.05.2011г. по в.гр.д.№259 по описа за 2011г. на Пернишки окръжен съд,с което е потвърдено решение № 1092 от 6.01.2011г. по гр.д.№125/2009г.на Пернишки районен съд, като са осъдени [фирма] да заплати на М. Р. М. от [населено място] сумата от 4 500лв.,представляваща обезщетение за претър-пени от него неимуществени вреди,изразяващи се в понасянето на ежедневни болки и страдания,в резултат на признатото му професионално заболяване”Вибрационна болест от общо вибровъздействие І-ІІ степен”, ведно със законната лихва,считано от 19.09.07г.като е отхвърлен иска до претендирания размер от 12 000лв.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се сочат нормите на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК по поставения въпрос за съответствие на определения размер на обезщетение с установените по делото четири факти,съгласно които : професионално заболяване е в начален стадий, то подлежи на обратно развитие, ищецът няма реални затруднения в ежедневието си и част от изпитваните от ищеца болки/тези в кръста/ не са в резултат от професионално,а от друго заболяване. Позовава се на две постановени от ВКС решения,за които твърди,че са по сходни казуси/едно от които е по реда на чл.290 от ГПК- решение № 113 от 9.02.10г.по гр.д.№276/09г.на ІІІг.о./.
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор от противната страна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.При преценката за допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното:
За да прецени като справедлив определения размер на обезщетение – въззивния съд е съобразил обстоятелството,че ищецът, заемайки длъж-ността ”машинист на хидравличен багер”и работейки при неблагоприятен климат,шум и физическо натоварване,съчетани с принудителна статична работна поза и многократно повтарящи се еднотипни работни движения, е получил процесното професионално заболяване/установено по надлежния ред с ЕР № 0094 от 25.01.2010г./,в резултат на което е изпитвал болки и изтръпване в крайниците,отоци по дланите и пръстите на ръцете,чувство на парене,а при студено време- промяна на цвета на кожата на ръцете и се е наложило четирикратно лечение,придружено с изследвания в болнични заведения. Съобразил е,че всичко това,както и липсата на сетивност в трите пръста и петата на левия крак,постоянните болки и обострянето на процесите при смяната на времето и сезоните- се е отразило на самочув-ствието на лицето,което е било принудено да търпи дискомфорт и безпокойство.Същевременно въззивният съд е отчел и обстоятелствата, отразени в заключението на приетата по делото медицинска експертиза,на които акцентира касатора – че заболяването е в начален стадии,че част от оплакванията и обективните болестни промени подлежат на обратно развитие при промяна на въздействието на неблагоприятната работна среда,че част от изпитваните болки/тези в кръста/се дължат не на профе-сионалното заболяване на ищеца,а не негово общо заболяване.
Поставеният от касатора въпрос – във връзка с определения от съда размер на обезщетение – отговаря на изискванията в чл.280 ал.1 от ГПК за общо основание за допустимост,съобразно дадените разяснения в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Не е налице обаче нито едно от посочените специални основания – противоречие с практиката на ВКС и противоречиво разрешаване от съдилищата.Съгласно т.2 и т.3 от цити-раното №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС – за да е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК следва поставеният от касатора въпрос да разрешен в противоречие с постановено по реда на чл.290 от ГПК решение,а за да е налице основанието по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК следва същият този въпрос да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение.В случая –в цитираните от касатора две решения /едното от които постановено по реда на чл.290 от ГПК/ – не е дадено разрешение на същия въпрос/при идентична фактическа обстановка/,който е разрешен от въззвния съд. Цитираните решения са постановени във връзка с различни от процесното професионални заболявания,при други причинени вреди, различен възстановителен процес и последици,поради което те са несъотносими.
В случая въззивният съд е определил размера на следващото се обезщетение, съобразно дадените указания с ППВС № 4/1961г. и ППВС №4/23.12.1968г.досежно понятието „справедливост“.Съдът е преценил всички съотносими обстоятелства- характер на увреждането, начин по който е придобито,настъпили отражения върху здравето, причинени морални страдания, възраст на увредения, степен на увреждане,както и е съобразил четирите посочени от касатора факти,свързани с дадените положителни прогнози за бъдещето на пострадалия.Обстоятелството,че в случая- въззивният съд е изпълнил задължението си да съобрази и да прецени тежестта на всички релеватни обстоятелства и въз основа на тях да определи размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди – изключва възможността за допускане на касационно обжалване. Правилността на така извършената преценка не е предмет на контрол в настоящето производство.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №170 от 12.05.2011г. по в.гр.д.№259 по описа за 2011г. на Пернишки окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.