О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1296
С. 19.11.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 842 по описа за 2012г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от З. С. С. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат К. против въззивно решение № 466 от 21.03.2012г. по в.гр.д.№ 43 по описа за 2012г. на Пловдивски окръжен съд, с което е обезсилено решение № 3365 от 10.10.2011г. по гр.д.№ 2922/2011г.на Пловдивски районен съд в частта,с която са отхвърлени исковете на З. С. С. срещу [фирма] П. за признаване за установено,че не дължи на дружеството сумата от 815.49лв.,представляваща незаплатена топлинна енергия за периода 1.11.02г.-6.04.05г.,ведно със законната лихва,считано от 12.05.04г.,сумата от 185.07лв..-лихва за периода 1.01.03г.-5.05.04г.и 30.34лв.-разноски,за които суми в полза на дружеството срещу С. е издаден на несъдебно изпълнително основание по чл.237 б.”к”от ГПК/отм./ на 13.05.04г. изпълнителен лист по ч.гр.д.№3207/04г.на ПРС и въз основа на който изпълнителен лист е висящо изп.д.№924/10г.на ЧСИ С. и е прекратено производството по делото,а в останалата отхвърлителна част за сумата 515.95г.за периода 7.04.05г.-31.07.03г.решение № 3365 от 10.10.2011г. по гр.д.№ 2922/2011г.на ПРС е потвърдено
За да постанови акта си,въззивният съд е приел,че вземанията на ответното дружество като периодични се погасяват с тригодишна давност. С оглед приетото в ППВС №3/80г./че давност не тече през времетраенето на изпълнителния процес/,при прекратено на 28.08.09г.изпълнително дело, съдът е счел,че новата давност тече от датата на прекратяване и тъй като до датата 4.11.10г.,на която е образувано новото изпълнително дело № 924/10г.-тя не е изтекла, е отхвърлил като неоснователен иска.В. съд е съобразил – представеното пред него – влязло в сила решение от 17.04.06г.по гр.д.№ 273/06г.на ПОС,с което е установено,че С. не дължи на ответното дружество сумите от 815.49лв.,представляваща незап-латена топлинна енергия за периода 1.11.02г.-6.04.05г.,ведно със законната лихва, считано от 12.05.04г.,от 185.07лв..-лихва за периода 1.01.03г.-5.05.04г. и от 30.34лв.-разноски,по отношение на които,поради липса на правен интерес от установяване на нещо,което вече е установено,е обезсилил постановения съдебен акт.
Като сочи основанието по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК /мотивирано с представено решение №31 от 9.09.10г.по гр.д.№ 400/09г.на ІІ т.о.на ВКС/, касаторката желае да се допусне касационно обжалване по въпроса – от кога започва да тече новата погасителна давност в хипотеза на прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК/чл.330 б.”д”от ГПК-отм./-поради изтичане на предвидения в закона срок изпълнително производство– от датата на прекратяване на изпълнителното дело или от датата,на която е извършено последното изпълнително действие.Счита,че по този въпрос е налице противоречива съдебна практика.Обосновава твърдението си с две решения от 14.07.11г.по гр.д.№ 412/11г.на Л. и от 5.12.11г. по гр.д.№ 18577/11г на СРС,първото от които поради това,че не съдържа отбелязване за влизане в сила-не може да бъде съобразено/съгласно т.3 от ТР №1 по т.д.№1/09г.на ОСГТК на ВКС, практиката на съдилищата се формира само от влезлите в сила съдебни решения/. Позовава се и на решения № 811 от 9.04.63г.по гр.д.№ 340/63г.на І г.о.ВС и № 49 от 6.02.09г.по гр.д.№ 910/08г.на ІІ г.о.ВКС.
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор от противната страна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.При преценката за допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното:
Поставеният от касаторката въпрос,доколкото е свързан с решаващите изводи на съда, съставлява общо основание за допустимост. По него не следва да се допуска касационно обжалване,защото не е налице посоченото специално основания по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по следните съображения:
В цитираното от касатора в решение №31 от 9.09.10г.по гр.д.№ 400/09г.на ІІ т.о.на ВКС,постановено по реда на чл.290 от ГПК – съотносимият към настоящи случай извод е само този,че прекратяването на изпълнителното дело, на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК/преди чл.330 б.”д”от ГПК-отм./, настъпва по силата на закона,като постановлението на съдебния изпълнител има само декларативно значение и не е условие за прекратяване на изпълнението. В така цитираното решение обаче е разгледана различна от настоящата хипотеза,защото изпълнителното дело е било образувано през 2002г.,единственото предприето по него изпълнително действие е от 2003г.,а постановлението за съдия-изпълнителя за прекратяване е от 2007г. При тези факти съдът е приел,че новата погасителна давност по чл.111 б.”в”от ЗЗД/доколкото се касае до периодично вземане/ тече от 2003г., когато е предприето единственото и последно изпълнително действие.
Според настоящият съдебен състав новата погасителна давност в хипотеза на прекратено изпълнително производство на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК/чл.330 б.”д”от ГПК-отм./– поради изтичане на предвидения в закона срок – започва да тече от датата,на която е изтекъл предвидения в закона двугодишен срок,през който взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия.Действително прекратяването на изпълнителното производство настъпва по силата на закона,но предпоставката това да се случи – е изтичането на предвидения в закона двугодишен срок на бездействие от страна на взискателя.Преди изтичането му – не е налице състава на нормата на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК/съответно чл.330 б.”д”от ГПК-отм./ и не може да се счете,че няма изпълнителен процес.Новата давност ще започне да тече след прекратяването на изпълнителното производство до образуване на новото,в какъвто смисъл е и постановения въззивен акт.В този смисъл е и влязлото в сила решение на СРС от 5.12.11г. по гр.дV0 18577/11г.на което се позовава касатора.
Не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК,на което се позовава касатора.Това е така,защото не се представят надлежни актове,с които да се установи наличие на противоречие в практиката по поставения въпрос.Единството съотносимото решение е решение № 811 от 9.04.63г.по гр.д.№ 340/63г.на І г.о.ВС,съгласно което „в разглеждания случай новата погасителна давност е започнала да тече от датата на призовката за доброволно изпълнение”.То не може да бъде съобразено,защото е постановено преди приемането на цитираното от въззивния съд ППВС №3/18.11.80г.,с което съществуващите до тогава противоречия в практика са били разрешени, като е изоставено разбирането,че давност тече и по време на изпълнителния процес и вместо това е наложено разбирането,че чл.115 б.”ж”от ЗЗД визира и двете части на съдебния процес/включва се и изпълнителния процес/,като по време на последния погасителната давност спира да тече.
Решение № 49 от 6.02.09г.по гр.д.№ 910/08г.на ІІ г.о.ВКС е ирелеванто,защото фактите по него са различни и съдът не се е произнесъл по идентичен на поставения като общо основание за допустимост въпрос.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 466 от 21.03.2012г. по в.гр.д.№ 43 по описа за 2012г. на Пловдивски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.