4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 996
гр. София, 17.12.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1741 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. И. Ш. против решение №1946/22.12.2017 г., постановено по гр.д.№ 2209/2017 г. от състав на Окръжен съд – Варна.
Ответникът оспорва касационната жалба с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, съдът е приел, че предявения иск с правно основание чл.128 КТ е неоснователен и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на първоинстанционния съд.
Съдът е приел, че корабособственикът е собственик на плавателното средство, посочен като такъв в регистъра на корабите – т. 24 от § 1а от ДР на КТК, а корабопритежателят е лице, което експлоатира кораба от свое име независимо от това, дали е собственик на кораба или го ползва на друго законно основание – чл. 9, ал. 3 от КТК. Прието е, че трудовите правоотношения с екипажа, могат да възникнат както с корабособственика, така и с корабопритежателя, като е посочил за типичен пример затова, че трудовото правоотношение може да не възникне с корабособственика е договорът на беърбоут чартър, който съгласно законовото определение в чл. 199а от КТК, е договор за наемане на кораб за определен срок, по силата на който наемателят получава пълни права на владение и контрол върху кораба, включително правото да назначава капитан и екипаж на кораба за целия период на наемане. Съобразно разпоредбата на чл. 199ж от КТК, търговската експлоатация на кораба се осъществява от наемателя в съответствие с условията по договора за беърбоут чартър, като всички разходи, свързани с експлоатацията, включително възнаграждението на екипажа, са за негова сметка. От факстите по делото съдът е приел, че към датата когато вземането на ищеца е станало изискуемо наемател е бил не дружеството – ответник, в лицето на [фирма], а „Ш. л. С.А.“, ето защо и [фирма] няма качеството на работодател, поради което за него не са възникнали задължения за заплащане на трудови възнаграждение. Прието е, че по силата на Договор за подбеърбоут- чартър [фирма], [населено място], България е отдало под наем на „Ш. л. С.А”, М. острови за срок от 07.05.2013 г. до 07.05.2016 г. м/к Б., флаг България, ІМО …., като този свой извод съдът обосновава с представин доказателства от Агенция „Морска администрация” Варна, която прилага писмени документи, съобразно които м/к Батя, регистриран в Пристанище Варна с № ІМО 8000836, е бил предаден на „Ш. л. С.А” като наемател, по силата на Договор за подбеърбот- чартър между него и [фирма]. Въз основа на горното, съдът е приел, че да се ангажира отговорността на [фирма] е неоснователно, тъй като към датата на сключване на втория договор за подбеърбоут- чартър не са съществували валидни задължения по отношение на ищеца, които съобразно нормата на чл.123 а и следващите да доведат до солидарна отговорност. Задължението възниква едва през 2015 година, когато наемател се явява „Ш. л. С.А.“, а не [фирма].
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се сочат правни въпроси, които според касатора са разрешени при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.
Първия правен въпрос е обхваща ли отговорността на беърбоут чартьора пред трети лица, установена в разпоредбата на чл.193з КТМ отговорност за вреди на членове на екипажа, произтичащи от неизплатени трудови възнаграждения.
Въпросът е неотносим към производството по чл.288 ГПК, доколкото произнасянето по него от страна на въззивния съд не е обосновало крайните му изводи за неоснователност на претенцията. Съдът е приел, че към датата на възникването на задължението за заплащане на трудово възнаграждение, не ответникът е бил наемател на кораба, а трето на спора лице и на това основание не следва да се ангажира отговорността на посочения от ищеца ответник. Прието е от състава на въззивния съд, че задължението възниква едва през 2015 година, когато наемател се явява „Ш. л. С.А.“, а не [фирма], ответник по делото и това е решаващия извод на съда, който е свързан с фактите по делото, а не е правен въпрос. Дали отговорността на беърбоут чартьора пред трети лица, установена в разпоредбата на чл.193з КТМ обхваща отговорност за вреди на членове на екипажа, произтичащи от неизплатени трудови възнаграждения, независимо от отговора, не би променило установения факт, че към възникване на задължението наемател е било трето на спора лице. От друга страна, проверката на фактите по спора е недопустимо да се извършва при преценка допустимостта на касационното обжалване, доколкото касае обосноваността на съдебното решение, а необосноваността не е сред касационните основания по чл.280 ГПК, а евентуалното й наличие следва да се преценява при проверка на касационните основания по чл.281 ГПК, едва след като са налице касационните основания относно допустимостта на обжалването.
Основание за допускане на касационно обжалване дава въпросът длъжен ли е съдът при разглеждане на спора да обсъди всички релевантни и допустими доказателства, възражения и твърдения на страните. Съгласно установената практиката на Върховния касационен съд, във въззивното решение съдът е длъжен да обсъди всички въведени във въззивната жалба оплаквания за неправилност на въззивното решение, в т.ч. доводите кои доказателства са относими към спора и кои факти приема за установени въз основа на тези доказателства. Изводът, че в процесния период през 2015 г. наемател (беърбоут чартьор) на моторен кораб „Батя” не е ответникът [фирма], а трето неучастващо по делото лице – „Ш. Л.” С.А., съдът е формирал въз основа на доказателствата, че договорът му като подбеърбоут чартьор е вписан в Регистъра на корабите, плаващи по договор за беърбоут чартър, при Изпълнителна агенция „Морска администрация” за периода от 07.03.2013 г. до 07.05.2016 г.; че „Ш. Л.” С.А. е сключило договора за мениджмънт и е изплащало мениджърско възнаграждение на ответника [фирма] (в изпълнение на който е сключено трудовият договор с ищеца). Съдът е формирал тези изводи без да обсъди въведените с въззивната жалба доводи, че в корабния дневник е вписано наименование на корабособственика [фирма]; че корабът е плавал под български флаг, както и че вписването в Регистъра на корабите, плаващи по договор за беърбоут чартър, на договора с „Ш. Л.” С.А. е в нарушение на българското законодателство, поради което не е породило правно действие. Не е обсъдил и представените в подкрепа на тези доводи доказателства. Липсата на мотиви по въведените с въззивната жалба оплаквания и доводи за неправилност на решението е основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Водим от горното, състава на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1946/22.12.2017 г., постановено по гр.д.№ 2209/2017 г. от състав на Окръжен съд – Варна.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.