О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1118
С. 11.11.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на осми ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 3927 по описа за 2013г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от С. Б. А., чрез процесуалния представител адвокат М. против въззивно решение от 28.02.13г. по в.гр.д.№ 6319 по описа за 2012г. на Софийски градски съд, с което е обезсилено решение /поради произнасяне свръхпетитум/ от 16.08.11г., поправено с решение от 22.02.12г. по гр.д.№ 53836/09г.на СРС в частта, в която е отхвърлен иска на С. А. против Б. К. С.,К. А. и И. А. за признаване на правото на изкупуване на първия етаж от вилна сграда, застроена на площ от 52.96кв.м., както и 43.12% ид.ч. от общите части на сградата,построена в дворното място парцел ІІ-404 кв.17 по плана на [населено място] м.”Б. път”, целият с площ от 1323 кв.м., прекратено е производството по делото в тази част, потвърдено е решение от 169.08.11г., поправено с решение от 22.02.12г. по гр.д.№ 53836/09г.на СРС в останалата част, с която е отхвърлени са исковете на С. А. против Б. К. С.,К. А. и И. А. за признаване на правото на изкупуване на 21.33% ид.ч.от описаното дворно място и за прогласяване на нищожност на договора за покупко- продажба на 21.33 % ид.ч.от гореописания имот,обективиран с н.а. № 99 т.VІ рег.№ 10438 д.1010/09г., както и на 14.22% ид.ч.от втори етаж от вилна сграда, застроена на площ от 52.96кв.м., както и 43.12% ид.ч. от общите части на сградата,построена в дворното място парцел ІІ-404 кв.17 по плана на [населено място] м.”Б. път”, целият с площ от 1323 кв.м., извършен с н.а. № 105 т.VІ, рег.№ 10464 д.1016/09г. , като са присъдени следващите се разноски.
Като сочи основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, касаторът желае да се допусне касационно обжалване по въпроса – когато едно дворно място е собственост на три или повече лица, а изградената в него двуетажна жилищна сграда е собственост само на част от лицата собственици на мястото /налице е различие в собствеността по отношение на сградата и мястото/ налице ли е разделна собственост и под какъв режим се урежда мястото и под какъв сградата, построена в него? Според касатора в този случай сградата е етажна собственост, а мястото е обикновена съсобственост, поради което при прехвърлителна сделка на идеални части от дворното място е необходимо предварително съгласие на съсобствениците и следва да им се предложи изкупуване. Позовава се на т.1 б.”д” и „е” от Постановление № 2/1982г.на Пленума на ВС и на незадължителна практика – решения № 152 от 16.06.09г.по гр.д.№ 216/08г. на І г.о. и № 2639 от 2.11.73г.по гр.д.№ 1944/73г. на І г.о.
Срещу подадената касационна жалба са постъпили два отговора от ответниците А. и С., с които се оспорват нейната допустимост и основателност. Ответникът С. се позовава на решения № 53 от 14.03.00г.по гр.д.№ 1094/99г. на ІV г.о. и № 177 от 13.07.2010г. по гр.д.№ 745/09г.на ІІг.о., последното постановено по реда на чл.290 от ГПК. Ответниците А. претендират направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение,чийто размер от 999.84лв., удостоверяват с представено платежно нареждане.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. При преценката за допустимостта й до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното:
Ищецът е собственик на 7/10ид.ч.от 43.12 % ид.ч.от дворното място и на втория етаж от построената в него вилна сграда.
Ответникът К. А. като собственик на 21.33 % ид.ч.от дворното място и на първия етаж от построената в него вилна сграда, ги е прехвърлил с н.а.№ 99/09г. на ответника С..
Третата ответница А. също като собственик на 14.22% ид.ч.от дворното място го е прехвърлила с н.а. № 105/09г. на ответника С..
Предявени са два обективно съединени иска по чл.33 ал.2 от ЗС за признаване право на изкупуване,като се постанови частично встъпване в правата на купувача по н.а.№ 99/09г. относно правото на собственост върху земята и цялостно встъпване в правото на купувача по н.а.№ 105/09г. и по чл.26 ал.1 изр.2 от ЗЗД за признаване на установено, че сдел-ките по двата нотариални акта са нищожни поради заобикаляне на закона.
За да постанови акта си, въззивният съд е приел, че тъй като във вилната сграда, в която е застроеното дворно място, съществуват самостоятелни обекти, собственост на различни лица, дворното място е обща част на етажната собственост /чл.38 ал.1 от ЗС/. В тази хипотеза чл.33 от ЗС е неприложим, защото всеки собственик на отделен имот може да се разпореди с него без да иска съгласието на съсобствениците на земята. Идеалните части от дворното място са общи части по смисъла на цитираната норма на чл.38 ал.1 от ЗС и се прехвърлят заедно с обекта,към който принадлежат по силата на закона. Съдът е посочил, че в случая ответникът С. е придобил идеалните части от земята след като е вече е имал качеството на етажен собственик, което е допълнителен аргумент за неприложимост на чл.33 от ЗС. Заобикаляне на закона не е налице, защото всяка една от сделките е извършена в съответствие с действащите правни норми.
При тези мотиви на съда, поставеният от касатора въпрос доколкото не е свързан с решаващите мотиви на съда, не съставлява годно общо основание за допустимост. Освен на това основание, по него не следва да се допуска касационно обжалване и защото е разрешен от въззивния съд в съответствие с установената практика. Съображенията за това са следните:
Въз основа на ангажираните по делото доказателства, въззивният съд е приел / а правилността на изводите му не се обсъжда в настоящата фаза/, че в конкретния случай – страните по делото са съсобствениците по отношение на дворното място и притежават собственост /отделен етаж/ в сградата, т.е. в случая няма лице, което да притежава само идеална част в дворното място без да притежава самостоятелен обект в сградата, в какъвто смисъл е поставен материално-правния въпрос в касационната жалба. Вярно е, че съгласно установената практика /например р-28-12г. по гр.д.№ 331/11г.на ІІ г.о., р-481-11г.по гр.д.№ 979/09г.на ІІг.о., постановени по реда на чл.290 от ГПК/ – участието в съсобствеността на дворното място наред с етажните собственици и на трето лице, чуждо на етажната собственост, обуславя обикновена съсобственост върху терена, но настоящият случай не е такъв. Когато /както е в случая/ съсобствениците на дворното място притежават и самостоятелни обекти в етажната собственост, то тогава земята е обща част и всеки собственик на отделен имот може да се разпореди с него без да иска съгласието на съсобствениците на земята. В този смисъл са и решенията, на които се позовава ответната страна с № 53 от 14.03.00г.по гр.д. 1094/99г. на ІV г.о. и № 177 от 13.07.2010г. по гр.д.№ 745/09г.на ІІг.о.
С оглед изхода от спора и направеното искане, на основание чл.78 ал.3 от ГПК, в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени доказаните като реално направени разноски пред настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 999.84лв.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 28.02.13г. по в.гр.д.№ 6319 по описа за 2012г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА С. Б. А. ЕГН [ЕГН] с постоянен адрес: [населено място] [улица] ет.2 ап.3 да заплати на К. А. и И. А. с адрес за призоваване: [населено място][жк]бл.919 вх.Д ет.5 ап.18 сумата от 999.84лв./деветстотин деветдесет и девет лева и осемдесет и четири стотинки/, направени разноски за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.