О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1232
С. 09.12.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на шести декември през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 5096 по описа за 2013г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Фолклорен ансамбъл „Р.” [населено място], представляван от директора К., чрез процесуалния представител адвокат М. против въззивно решение № 197 от 18.05.13г. по в.гр.д. № 186 по описа за 2013г. на Смолянски окръжен съд,с което е потвърдено решение № 111 от 7.03.13г. по гр.д.№ 1655/12г.на Смолянски районен съд, като са уважени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и 2 от КТ.
Изрично не се сочи основание за допустимост /независимо, че се представя постановено по реда на чл.290 от ГПК решение на ВКС/ и не се формулира въпрос, по който да е възможно да се извърши преценка дали е решен в противоречие с практиката на ВКС, дали е решаван противоре-чиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Излагат се доводи за неправилност на извода на въззивен съд, че новата длъжност „специалист – танцово изкуство” е идентична със съкратената „хореограф”. Твърди, че тези длъжности се различават по длъжностни характеристики /основни трудови функции, отговорности, компетентност и личностни изисквания/, което обосновава с факта, че за длъжността длъжност „специалист – танцово изкуство” са вменени сценично-изпълнителски функции, които липсват при длъжността „хореограф”. Позовава се на постановено по реда на чл.290 от ГПК решение № 184 от 2.06.11г.по гр.д.№ 803/10г. на ІV г.о. на ВКС, съгласно което съкращаване в щата има и при реална промяна на трудовите функции на съществуващите бройки по щатно разписание. Позовава се и на определение на ВКС постановено по реда на чл.288 от ГПК и на решение на ОС Пловдив, които съгласно приетото в ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/09г.на ОСГТК на ВКС не могат да бъдат съобразени, първото поради това, че не съставлява практика на ВКС, а второто – поради липса на отбелязване, че е влязло в сила.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна,с който се оспорват както допустимостта, така и основателността й. Претендират се направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, без тяхното реално извършване да е удостоверено /защото в представения договор за правна защита и съдействие не е отбелязано, че договорената сума е внесена./
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
В. съд е счел, че е незаконосъобразно прекратяването на трудовото правоотношение, на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ, поради липса на доказателства за реално извършено съкращаване в щата на заеманата от ищеца длъжност. След като подробното е обсъдил длъжностните характеристики на съкратената длъжност „хореограф” /назована „балетмайстор” в представената от работодателя характеристика/ и на новосъздадената „специалист – танцово изкуство”, съдът е достигнал до извода, че липсват съществени разлики във функциите и отговорностите на двете. Обстоятелството, че в длъжностната характерис-тика за „специалист – танцово изкуство” са включени допълнително и по-детайлно са развити общоприети за всеки служител отговорности като -поддръжка на колегиални и етични отношения, лоялност към работодателя, забрана за злоупотреба с доброто име и опазване на служебна тайна, съдът е преценил като несъществена промяна. Основният му аргумент е, че основите задължения по двете длъжностни характеристики са идентични.
При липсата на поставен от касатора въпрос, касационно обжалване не може да бъде допуснато – т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС.
Въпросът, който може да бъде уточнен от представеното от касатора изложение е – за наличие на реално съкращаване в щата по смисъла чл.328 ал.1 т.2 от КТ при промяна на длъжностната характеристика за заеманата длъжност без да е намален щатния брой на работниците и служителите. Този въпрос не е разрешен от въззивния съд в противоречие с цитираното от касатора решение № 184 от 2.06.11г.по гр.д.№ 803/10г. на ІV г.о. на ВКС, защото в конкретния случай изводът на съда е, че няма реална промяна на трудовите функции по съкратената и новосъздадената длъжност. Правилността на този извод на съда /за идентичност на основите задължения по двете длъжностни характеристики/, не подлежи на контрол в настоящата фаза по допустимост, в която касационната инстанция не извършва преценка за законосъобразност и не обсъжда начина на възприемане на фактическата обстановка по делото и ангажираните по делото доказателства.
Независимо от изхода от спора,с оглед приетото в т.1 от ТР № 6 от 6.11.2012г.по т.д.№ 6/12г.на ОСГТК на ВКС, разноски в полза на ответната страна за адвокатско възнаграждение, не могат да бъдат присъдени, защото не е удостоверено реалното им заплащане.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 197 от 18.05.13г. по в.гр.д. № 186 по описа за 2013г. на Смолянски окръжен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Т. К. за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение като недоказано.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :