О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 587
С. 12.05.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети май през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 142 по описа за 2011г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадените две касационни жалби- от Комисията за установяване на имущество,придобито от престъпна дейност /К./ [населено място],чрез процесуалните представители инспектори Т. и М. и от В. И. Т. и В. И. Т.,чрез процесуалния им представител-адвокат Г. против въззивно решение № 772 от 3.08.2010г. по в.гр.д.№ 1314 по описа за 2009г. на Софийски апелативен съд,с което е отменено решение № 132 от 1.05.2009г.по гр.д.№616/2007г.на Окръжен съд Враца в частта,с която е отхвърлено направеното искане по реда на чл.28 от З. от К. за отнемане в полза на държавата на имот,представляващ п.ІІ-9 в кв.3 по плана на [населено място] с площ от 880 кв.м. и вместо това е постано-вено друго,с което е отнет в полза на Държавата и този имот,а в останалата част решението по гр.д.№616/2007г.на Окръжен съд Враца е оставено в сила.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба от К. се сочи основанието по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК по поставения въпрос за начина,по който следва да се прилагат нормите на чл.23 ал.7 от ЗОПДИПП и чл.444 т.7 от ГПК и по–специално – подлежи ли на отнемане при условията и по реда на ЗОПДИПП имущество, прехвърлено през проверявания период на родителите на проверяваното лице,ако то е единственото тяхно жилище. Позовава се на невлезло в сила решение на П./№437 от 23.04.2010г.по в.гр.д.№ 891/09г в което е прието противното на изложеното в мотивите на въззивния съд.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба от В. И. Т. и В. И. Т. се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК по поставени 13 въпроса,които могат да бъдат сведени до следните девет: 1.дали придобитото преди проверявания период имущество следва да се включва при определяне приходите и разходите на проверяваното лице, 2.за приложимостта да презумцията по чл.21 ал.3,във вр.с ал.2 и 1 от СК/отм./, 3.дали нормата на чл.3 ал.1 от ЗОПДИПП визира само довършени деяния или и опита към тях, 4.дали нормата на §5 ал.2 от ПЗР на ЗОПДИПП придава обратна сила на закона, 5. за задълженията на въззивната инстанция да формира собствени изводи, 6.за редовността на формулираното по делото искане от К. пред вид липсата на изрични мотиви за връзка между наличното имущество на лицето и осъществяваната от него престъпна дейност, 7.за доказателст-вената сила на различни доказателствени средства,каквито са: счетоводните книги, приетото по делото заключение на експертиза, свидетелските показания за установяване на договор на стойност над 5 000лв.,ангажираните гласни доказателства,както и за тежестта на доказване на истинността на писмен документ,който не носи подписа на оспорващия го,относно установяването на отрицателен факт 8.за наличие на допуснато процесуално нарушение при заличаване на вече допуснат свидетел и 9. за правните последици от недопускане от страна на съда на поискани от страната доказателства,довело до погрешни правни изводи. Позовава се на общо девет решения и две определения на ВКС,както и на две решения на Апелативен съд.
Срещу подадените касационни жалби не е постъпил отговор.
К. жалби са подадени в срока по чл.283 от ГПК и са срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбите до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови решението си въззивният състав е приел,че са налице предпоставките на ЗОПДИПП за отнемане в полза на държавата, тъй като независимо,че присъдата е влязла в сила преди влизане на закона в сила-последният е приложим,тъй като не е изтекъл предвидения в §5 ал.2 от ПЗР петгодишен срок,налице е косвена връзка между притежаваното имущество и установената престъпна дейност и притежаваното от проверя-ваното лице имущество е на значителна стойност/при доходи в размер на 7 416.78 М. – са направени разходи в размер на 11 503.71 М. –или разликата е в размер на 4 084.93 М./.Отделно въззивният съд е посочил, че изключените от обхвата на обезпечението вещи са извън обхвата на производството по чл.28 от ЗОПДИПП,поради което разпоредбите за несеквестируемост /чл.444-447 от ГПК/ са приложими и те ползват не само страните в производството,но и третите лица,от които имуществото подлежи на отнемане съгласно чл.7 и 8 от ЗОПДИПП.
При така изложените мотиви на въззивния съд –следва да се направи извод,че всички поставени от страните въпроси – са от значение за изхода на спора, тъй като са свързани с решаващите изводи на съда.
В случая- касационно обжалване следва да бъде допуснато по поставения от К. въпрос във връзка с приложението на нормите на чл.23 ал.7 от ЗОПДИПП и чл.444 т.7 от ГПК – тъй като приетото от въззивния съд разрешение е в противоречие с постановеното от ВКС по реда на чл.290 от ГПК- в решение № 87 от 29.01.2010г.по гр.д.№ 369/09г.на ІІІ г.о.,съгласно което – нормата на чл.23 ал.7 от ЗОПДИПП е относима към условията и обема на обезпеченията,но не и към основанията за отнемане на имущество в полза на държавата и „несеквестируемостта на жилището на длъжника”като институт на принудителното съдебно изпълнение е противопоставима на взискател с парично вземане,но не и на държавата в хипотезите по чл.3 ал.1,във вр.с чл.4 от ЗОПДИПП.Налице е основанието по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане до касационно обжалване.Последното обезсмисля разглеждането на втората подадена касационна жалба,за която общо може да бъде посочено,че не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.2 и 3 от ГПК,тъй като по част от така поставените въпроси/от 1 до 4/ отговори са дадени в постановени по реда на чл.290 от ГПК решения,а по друга /от 5-до 9/- намират приложение общите правила за доказването и разпределението на доказателствената тежест.
С оглед на изложеното и тъй като е налице основание за допускане до касация само по първата жалба, по която касаторът –с оглед на разпоредбата на чл.84 от ГПК не дължи държавна такса, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 772 от 3.08.2010г. по в.гр.д.№ 1314 по описа за 2009г на Софийски апелативен съд.
ДЕЛОТО да се докладва за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.