О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 674
С. 11.05.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети май през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 92 по описа за 2012г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от [фирма] [населено място],представлявано от изпълнителния директор Д., чрез процесуалния представител адвокат К. против въззивно решение № 1503 от 9.11.2011г. по в.гр.д.№ 2410 по описа за 2011г. на Пловдивски окръжен съд,с което е потвърдено решение № 2517 от 28.06.2011г. по гр.д.№ 17882/2010г.на Пловдивски районен съд, като е осъдено [фирма] да заплати на Д. А. В., А. В. Л. и М. В. И.,в качеството им на наследници на В. С. В./починал на 22.02.11г./ сумата от 13 200лева,представляваща невърнат заем,предоставен по силата на сключен на 17.05.07г.договор за временна финансова помощ,както и сумата от 5 738.78лв.-лихва за забавено плащане на главницата за периода 15.07.08г.-8.11.10г.,ведно със законната лихва,считано от 8.11.10г.,като е в останалата претендирана част е отхвърлен като неоснователен.
По спорния въпрос относно вида на сключения между страните договор- дали се касае за търговска сделка или за облигационен договор, въззивният съд е приел,че сделката между страните е търговска,защото една от страните има качество на търговец и тя е свързана с упражняваното от търговеца занятие.Съдът е мотивирал извода си за това, че сделката е свързана с упражняваното от търговеца занятие – с предмета на договора/възстановяване на данъчен кредит по програма за усъвършенстване на системата с отложено плащане/ и с обстоятелството, че не е опровергана установената в чл.286 ал.3 от ТЗ презумция. От тук съдът се е приложил нормата на чл.293 ал.3 от ТЗ,съгласно която страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението и е счел за неоснователни възраженията на ответната страна за нищожност на сключения договор поради противоречието му с нормите на чл.240б от ТЗ и чл.114 ал.1 т.2 от З..
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се сочат нормите на чл.280 ал.1 т.2/по първия/ и т.3/по втория и третия/ от ГПК по следните поставени три въпроса:
1. относно квалификацията на процесния договор.Твърдението на касатора е,че сделката неправилно е определена от съда като търговска, защото в сключения между страните договор не било посочено за какви нужди и цели е предоставена финансовата помощ.Позовава се на две решения на ВКС № 5 от 1.03.05г.по т.д.№ 535/04г.на І т.о.и № 1039 от 31.10.08г.по гр.д.№ 2625/07г.на ІІІ г.о./без задължителен характер/.
2. нищожен ли е облигационен договор,сключен от заинтересовани лица,които управляват и представляват публично акционерно дружество – в нарушение на императивни разпоредби на чл.114 ал.1 т.2 от З. и
3. с оглед спазване на принципа за процесуална икономия в процеса и правилата за разпределение на доказателствената тежест – при облигационен договор,сключен в нарушение на чл.114 ал.1 т.2 от З., следва ли да се установява стойността на активите на търговското дружество, при положение,че ответната страна не е оспорила направеното възражение за липса на овластяване от Общото събрание на акционерите и на предварително одобрение от управителния орган на дружеството.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорват нейните допустимост и основателност.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.При преценката за допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното:
Между страните на 17.05.2007г.е бил сключен договор,по силата на който В. В./наследодателя на настоящите ответници/,който е бил един от изпълнителните директори на [фирма] е предоставил на същото,а [фирма] е приел временна финансова помощ в размер на 132 000лв.,които дружеството е следвало: „в тридневен срок след възстановяване на данъчния кредит по ЗДДС,ползван за приключване на процедурите по учредения режим Активно усъвършенстване по системата с отложено плащане,а при възможност и по-рано, да възстанови в брой или да внесе в сметката на предоставящия размера на получената временна финансова помощ”. Превеждането и получаването на сумата от дружеството са безспорни и установени със заключение на експертиза,според което сумата не е върната на физическото лице, независимо, че данъчният кредит е бил възстановен на дружеството с преводно нареждане от 11.07.07г.
Настоящият съдебен състав счита,че по първия поставен от касатора въпрос – не следва да се допуска касационно обжалване, защото той не отговаря на изискванията в чл.280 ал.1 от ГПК за общо основание за допустимост,съобразно дадените разяснения в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС/доколкото касае правилността на постановения въззивен акт/ и защото представените от касатора две решения не установяват – въпроса да е противоречиво разрешаван от съдилищата. Отговорът на поставения въпрос – изисква преценка на правилността на дадената от въззивния съд квалификация на процесния договор /дали сделката е свързана с упражняваното от търговеца занятие или не/,свързан е със законосъобразността на направените от него правни изводи,с начина на възприемане на фактическата обстановка и не може да бъде обсъждан в настоящата фаза. Освен това двете решения на ВКС,на които се позовава касатора не са в противоречие с приетото от въззивния съд.В тях са изложени общи постановки,свързани с критериите/обективен и субективен/ за определяне на една сделка като търговска и със законоуста-новената презумция,че при съмнение – се смята,че извършената от търговеца сделка е свързана с неговото занятие.Именно на тези принципи въззивния съд се е позовал в акта си и те са в съответствие/а не в противоречие/ с приетото от него.
Не следва да се допуска касационно обжалване и по останалите два въпроса,защото те са обусловени от първия.При липса на основание за допускане на касационно обжалване по първия поставен въпрос – е без правно значение за изхода на спора – отговорът на втория и третия от поставените въпроси,защото това не би променило крайния резултат по делото. Обстоятелството,че е нищожен облигационен договор, противоре-чащ на императивни правни норми и евентуалният положителен отговор на въпроса свързан с принципа за процесуална икономия – биха били без значение, защото те биха били релавантни по принцип за облигационните договори,но не и за процесната сделка,която е приета за търговска.
Мотивиран от гореизложеното,като счита,че не са налице посо-чените от касатора предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1503 от 9.11.2011г. по в.гр.д.№ 2410 по описа за 2011г. на Пловдивски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.