О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 161
С. 06.02.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1238 по описа за 2011г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Г. С. Н. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат С. против въззивно решение № 47 от 26.05.2011г. по в.гр.д. № 78 по описа за 2011г. на Силистренски окръжен съд,с което е потвърдено решение № 887 от 26.01.2011г. по гр.д. № 2527/2009г.на Силистренски районен съд,като са обявени на основание чл.135 от ЗЗД за недействителни спрямо Г. Х. А.,Левент О. А. и Б. О. А. осъществените от нея две безвъзмездни прехвърлителни сделки с н.а.№121 от 11.02.2005г.,т.І рег.№ 0781 нот.д.№83/05г.и н.а.№ 122 от 11.02.2005г., т.І рег.№ 0782 нот.д.№84/05г и са определени следващите се разноски.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по поставения въпрос за наличие на предпоставките по чл.215 от ГПК за субективно съединяване на искове с правно основание чл.135 от ЗЗД от трима кредитори.Твърди,че липсват както общи права,така и едно и също основание.Позовава се на решение №426 от 21.09.1988г.по гр.д.№ 291/88г.на І г.о.С оглед дадените указания в т.3 от ТР №1/19.02.2010г.на ОСГТК на ВКС и обстоятелството, че посоченото решение е без задължителен характер – следва да се приеме,че коректното основание,на което се позовава касатора е това по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК/а не по т.1/.
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор от противната страна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.При преценката за допустимостта й до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
За да постанови решението си въззивният състав е приел,че към датата на извършване на прехвърлителните сделки/11.02.2005г./ ищците са имали качеството на „кредитор”на прехвърлителката по тях/тя им е причинила непозволено увреждане на 19.12.04г./, кредиторите са били увредени,тъй като длъжникът,спрямо когото са имали установено вземане се е разпоредил с наличното си имущество,след което не е разполагал с друго такова за удовлетворяването им и длъжникът е знаел,че уврежда кредиторите си,тъй като към момента на сделките вземането е съществувало /прехвърлянето е извършено два дни след подписване на споразумението по наказателното делото,с което е установена вината му за осъществен деликт/.С оглед обстоятелството,че приобритателите по двете сделки са дъщери на прехвърлителката – знанието се и презумира, с оглед разпоредбата на чл.135 ал.2 от ЗЗД.
При съпоставка между така изложените мотиви на въззивния съд и поставеният от касатора въпрос – следва извод,че последният не отговаря на поставените в чл.280 ал.1 от ГПК изисквания за общо основание за допустимост, съобразно дадените разяснени в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС.Той не е от значение за изхода по конкретното делото, и за формиране решаващата воля на съда.Не е налице и посоченото специално основание за допустимост,тъй като въпросът за предпоставките за субективното съединяване на искове е изяснен в теорията и практиката и посоченото от касатора решение не сочи на извод – той да се разрешава противоречиво от съдилищата. В решение №426 от 21.09.1988г.по гр.д.№ 291/88г.на І г.о.на ВС е изложено принципното положение,че активно субективно съединяване на искове е налице,когато искът е предявен от няколко ищци,които имат общи права или общи задължения,или права или задължения,почиващи на общо основание,но касае различна фактическа обстановка /предявен иск за обезсилване на решение за извършване делба от четири ищци,като по отношение на две от тях делба не е допусната/. В настоящия случай е допустимо предявяването на иск по чл.135 от ЗЗД от трима ищци,защото те имат права с едно и също основание,права които произтичат от един и същ факт/осъществена от техен длъжник разпоредителна сделка,която ги уврежда/.Лицата увредени от едно и също деяние могат общо да предявят исковете си срещу виновника.Достатъчна за това е еднаквост на основанията и исковете да подлежат на разглеждане по същия ред.
Мотивиран от гореизложеното,като счита,че не е налице посоченото основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №47 от 26.05.2011г. по в.гр.д. № 78 по описа за 2011г. на Силистренски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.