О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 99
С. 20.01.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 6033 по описа за 2013г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от [фирма] [населено място], представлявано от управителя П., чрез процесуалния представител адвокат П. против въззивно решение № 582 от 27.03.13г. по в.гр.д.№ 3453 по описа за 2012г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 259 от 13.06.12г. по гр.д. № 340/11г.на Окръжен съд София като са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.29 от ЗЗД за унищожаване поради измама и с правно основание чл. 28 от ЗЗД за унищожаване поради грешка в предмета на договор за замяна на недвижими имоти по н.а.№ 88 т.І рег.№ 1127 н.д.№ 83/2008г. и са присъдени следващите се разноски.
Като сочи основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, касаторът желае да се допусне касационно обжалване по следните въпроси: 1. какви са предпоставките за уважаване на искове за унищожаване на сделка поради измама и поради грешка по чл.28 и чл.29 от ЗЗД, 2.Има ли значение вида на образованието на управителя на дружеството за преценката на съда дали е налице грешка в предмета на сделката и за наличието на измама? и 3. Длъжен ли е съда да прецени всички ангажирани по делото доказателства, включително и показанията на свидетелите, като изложи мотиви защо кредитира едни, а други не и в каква степен следва да се доверява на показанията на лица, които са заинтересовани ? Позовава се на постановени по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС с № 25 от 24.04.12г. по гр.д.№ 63/11г. на І т.о., съгласно което измамата е основание за унищожаване на договора, когато лицето умишлено е било заблудено относно качествата на субекта,с когото договаря или предмета на договора и правните му последици и с № 396 от 28.10.11г. по гр.д.№ 472/10г. на ІV гр.о., съгласно което волята на страните е опорочена винаги, когато тя е имала погрешна представа за съдържанието на насрещните престации /предмета на договора/, което е основание за неговото унищожаване. Волята е опорочена от измама, когато невярната представа е предизвикана умишлено от насрещната страна или от трето лице.Във всички останали случаи е налице грешка. Грешката е налице, когато насрещната страна или трето лице е предизвикало невярната представа без умисъл,при непредпаз-ливост или дори неволно, както и когато страната сама е изпаднала в заблуждение, преценяйки погрешно фактите и обстоятелствата.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от против-ната страна,с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Претендира реално направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение, чийто размер от 3 000лв. удостоверява с представен договор за правна защита и съдействие от 29.07.2013г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. При преценката за допустимостта й до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
За да постанови акта си, въззивният съд е приел за неоснователен довода на ищеца за грешка в представите на представляващия дружеството относно местонахождението на недвижимия имот.След като е обсъдил всички установени по делото факти – че управителят е строителен инженер, дружеството има предмет на дейност- строителство,като има реализирани и продадени обекти с над 300 000кв.м.застроена площ, както и че имота е бил индивидуализиран по местонахождение, площ и граници, включително и съгласно приложената актуална скица, а съгласно показанията на свидетелите А. и Г., сделката е била подготвяна предварително в офиса на фирмата, включително и с обсъждане на документите по осъществяването й, факта, че в пред- договорните отношения на страните няма данни да е бил обсъждан друг имот, съдът е достигнал до извод за неоснователност на исковете. Посочил е, че сама по себе си разликата в пазарната и договорената цена на имота не е основание за унищожаване на сделката. По делото съдът е приел за недоказано наличие на умишлено въвеждане в заблуждение.
При тези мотиви, поставените от касатора въпроси отговарят на изискванията за годно общо основание за допустимост, доколкото са свързани с решаващите мотиви на съда. По тях обаче не следва да се допуска касационно обжалване, защото постановеният въззивен акт е в съответствие с установената практика, включително и с представените от касатора решения на ВКС, на които той се позовава. В същите /с № 25 от 24.04.12г. по гр.д.№ 63/11г. на І т.о. и № 396 от 28.10.11г. по гр.д.№ 472/10г. на ІV гр.о./ са посочени предпоставките за уважаване на искове за унищожаване на сделка поради измама и грешка.
В случая измама не е налице, защото въззивният съд е приел, че по делото няма доказателства за умишлено въвеждане в заблуждение.
Преценката за наличие на грешна представа за съдържанието на насрещните престации /предмета на договора/ като основание за унищожаване по чл.28 от ЗЗД, която съдът следва да направи, зависи изцяло от ангажираните по делото доказателства, въз основа на които се установяват релевантните за спора факти и обстоятелства. В този смисъл образованието на управителя на дружеството, у когото се твърди, че е била създадена грешната представа – е обстоятелство, което без да е решаващо, е от значение за преценката на съда. Съдът е длъжен да съобрази всички ангажирани по делото доказателства, включително и показанията на свидетелите, като изложи мотиви защо ги кредитира и това е направено от въззивния съд. Доколкото чрез иска за унищожаването на договор поради наличие на грешка се претендира заличаване на произтичащите от него правни последици досежно това, за което страните са постигнали съгласие, необходимо е претендиращият да установи, че грешката засяга съществените елементи на договора – волеизявленията, съгласието, престациите. Грешката в съображенията, в мотивите, въздействали върху волята и довели до вземане на решението на една от страните – не се отразява върху валидността на договора. В случая – въззивният съд е счел, че независимо от твърденията на ищеца за несъответствие на представата му за местоположението на заменения имот и действителността, той не е установил грешка в предмета на сделката. Независимо, че съгласно т.1 от ТР №1 от 19.02.2010г.по гр.д.№ 1/09г.на ОСГТК на ВКС/, в настоящето производство касационната инстанция не се произнася по правилността на постановения акт, начина на възприемане на фактическата обстановка по делото, както и не обсъжда събраните по делото доказателства, следва да се посочи,че местоположението, като индивидуализиращ белег на имота, се установява с писмени документи /акт за собственост, скици, план/, а не със свидетелски показания, които според касатора не били съобразени. За уважаване на иска по чл.28 от ЗЗД не е достатъчно страната да твърди, че волеизявлението й е опорочено.Тя следва да бъде установи несъответствие на представата й с действителността.
С оглед изхода от спора, направеното искане, на основание чл.78 ал.3 от ГПК в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение. Същите са удостоверени в размер на 3 000лв.С оглед вече направеното възражение за прекомерност и съобразно приетото по въпроса за разноските пред въззивния съд по ч.гр.д.№ 6032/13г., от тях следва да се присъди сумата от 2 500 лв./с оглед цената на иска от 45 392лв.,чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения и възприетата като средна фактическа и правна сложност на делото/.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 582 от 27.03.13г. по в.гр.д.№ 3453 по описа за 2012г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя П., със седалище и адрес на управление: [населено място] район „Л.” [улица] да заплати на Т. М. Г. ЕГН [ЕГН] от [населено място][жк]бл.240 вх.В ет.7 ап.82 сумата от 2 500лв./две хиляди и петстотин лева/, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :