О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 867
С. 26.06.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 3271 по описа за 2014г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от И. Д. К. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Х. против въззивно решение № 306 от 4.03.14г. по в.гр.д. № 256 по описа за 2014г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 5712 от 12.12.13г. по гр.д.№ 7027/13г. на Районен съд Варна, като е отхвърлен иска му с правно основание чл.357 ал.1 от КТ, във вр. С чл.188 т.1 от КТ за отмяна на заповед за налагане на дисциплинарно наказание „забележка” № Н- 240 от 16.04.2013г. и са присъдени разноски.
За да постови акта си въззивният съд е приел, че ищецът, който е заемал длъжността „стрелочник маневрен” е допуснал нарушение на установената с Наредба № 58 за правилата за техническа експлоатация, движението на влаковете и сигнализация в железопътния транспорт и чл.529 от Наредба № 13 от 30.12.2005г.за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в железопътния транспорт, забрана за качване и слизане от вагоните по време на движение, като на 20.02.2013г.на гара В., при набутване на състава на влак № 2614, при подаване на сигнал „Назад”е слязъл в движение от маневрения състав и е продължил да подава същия сигнал. За това нарушение му е наложено дисциплинарно наказание „забележка”. Съдът е приел нарушението за установено въз основа на показанията на свидетеля Н., който лично е присъствал и възприел действията на ищеца и по чиято инициатива е започнато дисциплинарното производство. Показанията на другите двама разпитани свидетели, съдът е преценил като ирелевантни, защото свидетелят Д., който е присъствал на инцидента, твърди, че не е видял кога К. е слязъл от маневрения състав, а свидетелят З. не е участвал в маневрата, а е научил от други това, което възпроизвежда.
При тези факти, касаторът се позова на основанието за допустимост, по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК и желае да се допусне касационно обжалване по следните поставени въпроси: 1.За задължението на съда да извърши обективен анализ на всички доказателства по делото и да ги прецени съобразно твърдяните от страните факти и доводи, 2.Длъжен ли е работодателя при оспорване по съдебен ред на заповед за налагане на дисциплинарно наказание да докаже правомощията на служителя, осъществил контрол при маневрената дейност, например като представи заповед за назначаване на длъжността „Експерт маневрена дейност”? съответно – при липса на доказателства за правоспособността на извършилия проверката, позоваването на неговите показания, дадени в качеството му на очевидец и единствен свидетел, достатъчно доказателство ли са, че фактите и обстоятелствата са се осъществили? По първия въпрос се позовава на постановени по реда на чл.290 от ГПК решения № 447 от 18.11.2011г.по гр.д.№ 1964/10г.на ІV г.о., № 217 от 9.06.2011г.по гр.д.№ 761/10г.на ІV .о., № 126 от 9.05.2011г.по гр.д.№ 421/09г.на ІV г.о., на които твърди, че въззивния акт противоречи. К. е изложил и доводите си, въз основа на които счита обжалвания акт за неправилен и необоснован.
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор от противната страна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
Независимо, че поставените от касатора въпроси са от значение за изхода на спора и са свързани с решаващите мотиви на съда, поради което съставляват годно общо основание за допустимост, не могат да обосноват необходимост от допускане на касационно обжалване, защото по тях е налице трайно установена практика, която е съобразена от въззивния съд.
В практиката /включително и в цитираната от касатора/ няма спор, че съдът е длъжен в мотивите си подробно да обсъди всички доказателства касаещи релевантните за спора факти и въз основа на това да посочи които от тях приема за установени и кои за недоказани, както и да се произнесе по всички изложени доводи и възражения на страните. В случая това е направено от въззивния съд, който подробно е мотивирал правните си изводи, след като е обсъдил всички ангажирани писмени и гласни доказателства и е преценил твърденията на страните. Изразените от касатора доводи за неправилност и необоснованост на обжалвания въззивен акт, настоящият съдебен състав не обсъжда пред вид посоченото в т.1 от ТР №1 от 19.02.2010г.по т.д.№ 1/09г.на ОСГТК на ВКС, съгласно което във фазата по допустимост касационната инстанция извършва проверка само на основанията по чл.280 ал.1 от ГПК, които са различни от основанията за неправилност на въззивния акт по чл.281 ал.1 от ГПК. Проверката за законосъобразност може да се извършва само, ако се допусне касационно обжалване, при разглеждане на жалбата по същество по чл.290 от ГПК.
Вторият поставен от касатора въпрос, касаещ задължението на работодателя да докаже правомощията на служителя, осъществил контрола и инициирал дисциплинарното производство, е разрешен от въззивния съд в съответствие с установената по реда на чл.290 от ГПК съдебна практика. Надлежното упражняване на потестативното право на работодателя да наложи дисциплинарно наказание на работника или служителя за извършено от него нарушение, не изисква спазването на определена процедура. В закона такава не е предвидена, поради което не е необходимо работодателят да е сезиран с нарочен акт от оторизирано от него лице, което да извърши нарочна проверка и да констатира нарушението. Не е необходимо и работодателя и да уведомява работника или служителя за наличие на висящо производство срещу него, съответно не е необходимо той да представя доказателства относно правомощията на служителя, осъществил контрола и констатирал нарушението. Преценката дали да наложи и какво наказание е на работодателя. Единственото задължение, което законът му вменява е, когато узнае за допуснато от негов работник или служител нарушение – да изиска от нарушителя писмени или устни обяснения във връзка с констатираните обстоятелства и да наложи дисциплинарното наказания след като съобрази дадените обяснения / вж. в този смисъл решение № 157 от 12.06.2012г.по гр.д.№ 745/11г.на ІІІ г.о., № 203 от 1.11.2013г.по гр.д.№ 742/13г.на ІІІ г.о., № 205 от 3.08.2011г.по гр.д.№ 1284/10г.на ІІІ г.о./ Затова преценката на съда дали дадените пред него показания на очевидец и единствен свидетел са достатъчно доказателство за начина по който са се осъществили фактите и обстоятелствата във връзка с допуснатото нарушение на трудовата дисциплина – е въпрос по съществото на спора и той не зависи от това дали е установена правоспособността на този свидетел като проверяващ.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, като счита, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение решение № 306 от 4.03.14г. по в.гр.д. № 256 по описа за 2014г. на Варненски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.