О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 447
София 13.04.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на осми април през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1707 по описа за 2010г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Медицински университет София,представляван от ректора М.,чрез процесуалния представител адвокат С. против въззивно решение от 15.07.2010г. по в.гр.д.№ 4540 по описа за 2010г. на С. градски съд,с което е отменено решение от 24.02.2010г. по гр.д. №53326/2009г.на С. районен съд в частта,с която е уважен иска по чл.344 ал.1 т.3 от КТ за разликата над 2 969.71лв.до 3 013.99лв.и вместо това е постановено друго,с което е отхвърлен иска само в тази част,а решението на СРС в останалата част,с която са уважени обективно съединените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ/последния до размер на 2 969.71лв./ е оставено в сила и са присъдени следващите се разноски.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба срещу горепосоченото решение -се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по поставения въпрос за това кой е компетентния орган в Медицинския университет да извърши съкращение в щата/ректора или Академичния съвет/.Основанието по чл.280 ал.1 т.2 от КТ се сочи във връзка с поставени два въпроса 1.дали е налице реално съкращаване в щата когато част от трудовите функции на премахната длъжност са запазени в новосъздадена длъжност,но са комбинирани с други,нови задължения,които са различни от предходните и 2.относно необходимостта в тази хипотеза да се извършва подбор. Позовава се на множество решения на ВКС с незадължителен характер.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна,с който се оспорва и допустимостта,и основателността й
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови решението си въззивният състав е приел,че решението за съкращение в щата не е взето по надлежния ред,тъй като компетентността за него принадлежи на Академичния съвет,а не на ректора.Същото не е реално,тъй като в сектора,в който е работил ищцата се създават две нови длъжност”специалист”и „ръководител сектор”,вместо съществуващите до тогава две щатни бройки „инспектор”/едната от които е била заета от ищцата,а друга вакантна/,като от една от новосъздадените длъжности –длъжността ”специалист”е със същите изисквания за заемане и с приблизително запазено – в основната си част- съдържание като това на старата длъжност ”инспектор”, като са прибавени нови,но незначителни по своя характер задължения.По този начин в общия щат на Ректората /от 60бройки/ и в щата на отдела /от 9 бройки/няма промяна преди и след извършеното съкращение в щата. Отделно –въззивният съд е счел,че доколкото –в същия отдел,макар и в другия сектор е имало още две лица, заемащи същата длъжност ”инспектор”- не може да се приеме,че работодателят не е бил длъжен да извърши подбор по чл.329 от КТ.
Съпоставката между така изложените мотиви и поставените от касатора въпроси-налага извод,че определящият за изхода на спора въпрос е този,който е свързан с реалното съкращаване в щата. По него обаче не следва да се допуска касационно обжалване,тъй като съществуващото противоречие в практиката на съдилищата към настоящия момент вече е разрешено с постановено по реда на чл.290 от ГПК решение №115 от 28.03.2011г. по гр.д.№ 1119 по описа за 2010г.на ІV г.о.на ВКС. В него е прието,че преценката дали е налице реално съкращаване в щата когато част от трудовите функции на премахната длъжност са запазени в новосъздадена длъжност,но са комбинирани с други,нови задължения, които са различни от предходните – зависи от това дали са запазени основните трудови функции,които са определящи за длъжността и я характеризират или не. В конкретния случай- щом като/видно от длъжностната характеристика/ новосъздадената длъжност ”специалист” запазва основните и определящи трудови функции на старата длъжност ”инспектор”,като новодобавените не са от съществено значение- на въпроса за реалното съкращаване в щата следва да се отговори отрицателно. Тъй като това е решаващия въпрос по делото и на него въззивният съд е отговорил в съответствие с даденото разрешение от ВКС – отговорът на останалите поставени от касатора въпроси е ирелевантен, защото какъвто и да е той –не би повлиял на изхода на спора/ каквото и да е тяхното разрешение- то няма да доведе до друг резултат,различен от постановения от въззивния съд/.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 15.07.2010г. по в.гр.д.№ 4540 по описа за 2010г. на С. градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.