О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 373
С. 12.03.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на единадесети март през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 7765 по описа за 2013г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от В. В. А. от [населено място], чрез процесуалния предста-вител адвокат И. против въззивно решение № 2519 от 5.04.13г. по в.гр.д. № 1322 по описа за 2013г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 21.12.12г. по гр.д.№ 41650/12г.на Софийски районен съд, като са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ и са присъдени следващите се разноски
Основанието за допустимост, което се сочи в подадената касационна жалба е чл.280 ал.1 т.3 от ГПК при формулирани два въпроса: 1. За всеки конкретен случай на преминаване от трудово към служебно правоотношение, само с нарочен акт на работодателя ли следва да се определя кои експертни длъжности ще се заемат по служебно и кои по трудово правоотношение, като се посочат критериите за разграничаването им и 2.Овластен ли е съда, приемайки приложимост на норма от подзаконов характер за решаването на конкретен спор /в случая § 9 от ПЗР на Н./, да не обсъжда законова норма, към която пряко препраща диспозитива на подзаконовата такава /има се пред вид § 36 от ПЗР на З./? По първия въпрос се позовава на решение № 137 от 24.02.03г. по гр.д.№ 2785/01г.на ІІІг.о.-без задължителен характер, съгласно което при уволнение по чл.325 ал.1 т.12 от КТ, във всеки конкретен случай, работодателят следва да установи, че експертната длъжност е определена за заемане по служебно правоотношение.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорват както допустимостта, така и основателността й. От своя страна се позовава на постановени по реда на чл.290 от ГПК решения с № 530 от 26.09.10г.по гр.д.№ 1654/09г.на ІІІг.о., № 405 от 28.06.10г.по гр.д.№ 773/09г.на ІІІг.о. и № 22 от 22.03.10г.по гр.д.№ 392/09г.на ІІІг.о.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
Ищецът е заемал длъжността „старши митнически инспектор” с място на работа митнически пункт К., Митница Столична. Трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл.325 ал.1 т.12 от КТ, поради нормативно определяне на длъжността за заемане от държавен служител /§9 от ПЗР на Наредбата за прилагане на К.-тора на длъжностите в администрацията -Н./ и утвърденото длъжностно разписание на Митница Столична в сила от 1.07.12г.
В. съд е счел извършеното уволнение за законосъобразно, като е приел, че единственото и достатъчно условие за да е налице основанието по чл.325 ал.1 т.12 от КТ е с нормативен акт/в случая постановление № 129 от 26.06.12г.,с което е приета Н., в сила от 1.07.12г./длъжността да е определена за заемане по служебно правоотношение. Съдът се е позовал на §9 от цитираната Наредба, съгласно който служителите, заемащи по трудово правоотношение длъжностите „главен митнически специалист”, „старши митнически инспектор” и „младши митнически инспектор” в Агенция „Митници”, съгласно отменения Единен класификатор на длъжностите в администрацията, се преназначават на длъжността „инспектор”в Агенция „Митници” по служебно правоотношение при условията и реда на § 36 от ПЗР на З..
При тези решаващи мотиви на въззивния съд, поставените от касатора въпроси са от значение за изхода на спора и съставляват годно общо основание за допустимост. По тях не следва да се допуска касационно обжалване, защото не е налице посоченото от касатора специално основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
Отговорът на поставените от касатора въпроси се съдържат в горецитираната разпоредба на § 9 от ПЗР на Н.. Преминаването от трудово към служебно правоотношение освен с нарочен акт на работодателя, може да стане и по силата на нормативен акт. В конкретния случай това е направено с § 9 от ПЗР на Н., поради което цитираната от касатора практика е неприложима. /Разгледаната в цитираното решение № 137 от 24.02.03г.по гр.д.№ 2785/01г.на ІІІг.о. хипотеза е различна от настоящата, защото там работодателя е определил заеманата от ищцата длъжност да се заема по служебно правоотношение/.
Фактът, че в § 9 от ПЗР на Н. е посочено, че преназначаването на длъжността „инспектор” в Агенция „Митници” по служебно правоотношение става при условията и реда на § 36 от ПЗР на З.., не означава, че е налице препращане. Последната норма предвижда, че лицето, заемало длъжността по трудово правоотношение се назначава за държавен служител, ако отговаря на всички изисквания по чл.7 от З., сред които е и да „отговаря на специфичните изисквания,предвидени в нормативни актове за заемане на съответната длъжност”. Въпросът дали едно лице отговаря или не на изискванията за назначаване за заемане на длъжността по служебно правоотношение, обаче е последващ въпрос, който е ирелевантен относно преценката за законосъобразност на основанието по чл.325 т.12 от КТ за прекратяване на трудовото правоотно-шение. Единственото необходимо условие за уволнение по цитирания текст е длъжността да е определена за заемане от държавен служител.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2519 от 5.04.13г. по в.гр.д. № 1322 по описа за 2013г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :