О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 724
С. 21.05.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 120 по описа за 2012г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от [фирма] [населено място],представлявано от членовете на съвета на директорите Т. и М., чрез процесуалния представител адвокат М. против въззивно решение № 297 от 18.07.2011г. по в.гр.д.№ 402 по описа за 2011г. Пернишки окръжен съд,с което е потвър-дено решение № 313 от 20.05.2010г. по гр.д.№ 1896 по описа за 2009г.на Пернишки районен съд,като е осъден ответника да заплати на Г. И. С. обезщетение по чл.200 от КТ за причинени му неимуществени вреди в резултат на три професионални заболявания както следва: сумата от 7 000лв.за „хроничен бронхит”,”обструктивен тип ВН”, ведно с обезщетение за забава в размер на 2 385.39лв.за периода 21.03.07г.-23.07.09г.,ведно със законната лихва,считано от 23.07.09г., сумата от 5 000лв.за „неврит на слуховите нерви”,ведно с обезщетение за забава в размер на 1 675.79лв.за периода 21.03.07г.-23.07.09г.,ведно със законната лихва, считано от 23.07.09г. и сумата от 2 000лв. за „дискови хернии L4-L5,L5-S1”,ведно с обезщетение за забава в размер на 670.32лв.за периода 21.03.07г.-23.07.09г.,ведно със законната лихва,считано от 23.07.09г.и са присъдени следващите се разноски.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по поставен въпрос за разпре-деление на доказателствената тежест/във връзка с датата на влизане в сила на експертното решение,установяващо професионалния характер на заболяването/.Поставя и въпроса за прилагането на критерия „справед-ливост” при определяне на размера на дължимото обезщетение, който счита, че е решен от въззивиня съд в противоречие с практиката на ВКС и че е решаван противоречиво от съдилищата.Позовава се на три решения на САС, които не съдържат отбелязване,че са влезли в сила и на решение от 2006г.на ВКС -без задължителен характер.Счита,че въззивното решение е неправилно досежно извода на съда относно наличието на причинна връзка между всяко едно от трите професионални заболявания на ищеца и осигурените от настоящия касатор условия на труд,като акцентира на обстоятелството, че работникът има 21години трудов стаж при различни работодатели.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от про-тивната страна, с който се оспорват нейната допустимост и основателност.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. При преценката за допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да приеме предявения иск за основателен – въззивния съд е посочил,че за периода 1.06.1992г.-8.11.2008г.ищецът непрекъснато е работил в ответното дружество и неговите праводатели [фирма] П., [фирма] П.,през който период поради работа в производствена среда с вредности,при наднормен шум и неблагоприятен климат с натоварване на гръбначния стълб е получил три отделни заболявания/„хроничен бронхит”,”обструктивен тип ВН”, „неврит на слуховите нерви”и „дискови хернии L4-L5,L5-S1”,чийто професионален характер е признат с ЕР на ТЕЛК № 0218 от 21.03.2007г.,за който/с оглед направено от ответната страна оспорване/ – е установено,че е влязъл в сила на 4.04.2007г.Последвало е ЕР на ТЕЛК № 0519 от 1.04.09г.за преосвиде-телстване/като процента на трайно намалена работоспособност е увеличен от 21.5% на 31.5% /, което е влязло в сила на 15.04.09г. При определяне на размера на следващото се обезщетение – съдът е съобразил възрастта на ищеца,броя,характера на професионалните заболявания, претърпените от ищеца неудобства и страдания при проведеното периодично лечение и клинична терапия за всяко едно от тях,настъпилите вредни последици и лошите перспективи, свързани с липса на възможност за оздравяване и влошаване на състоянието при липса на поддържащи процедури.
Настоящият съдебен състав намира,че не са налице предпоставките, на които се позовава касатора по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване,защото независимо,че поставените въпроси са годно общо основание за допустимост /доколкото касаят формираната от съда воля/- те не са решени от въззивния съд нито в противоречие с практиката на ВКС,нито са решавани противоречиво от съдилищата,нито са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Във връзка с първия поставен въпрос /за разпределението на доказателствената тежест/следва да се посочи следното:
С постановените по реда на чл. 290 от ГПК решения № 185/27.05.2010 г. по гр. дело № 5264/2008 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, № 273/19.05.2011 г. по гр. дело № 652/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, № 42 от 20.02.2012г.по гр.д.№ 267/1г.на ІІІг.о.-е прието, че признаването на професионалния характер на заболяването,съгласно чл.62 ал.3 от КСО е от изключителна компетентност на органите на експертизата по работоспо-собността,а процедурата за установяване и признаване е уредена в специалната Наредба за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести от 2008 г.Съгласно чл. 3, 10 и 13 от нея – признаването на професионалната болест, към което се отнасят и нейното усложнение и късните й последици, както и причинно-следствената връзка между професионалната болест и условията на труд -става с решение на ТЕЛК или Н.,което е задължително за всички лица, органи и организации в страната.Експертното решение на ТЕЛК има двойствен характер – от една страна то представлява индивидуален адми-нистративен акт относно наличието на трайно загубена работоспособност и нейния процент,а от друга е официален удостоверителен документ за установените в него факти и в частност за наличието на причинна връзка, като положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя и от който зависи съществуването на субективното право на обезщетение на работника или служителя. При наличие на валидно постановеното и влязло в сила, ЕР №0218 от 21.03.2007г. на ТЕЛК/което е задължително за съда и за страните по делото/-ищецът,върху когото е доказателствената тежест,е установил професионалния характер на заболявания и причинната връзка между тях и условията на труд при работата му като при ответника.
Въпросът за начина,по който съдът определя размера на дължимото обезщетение е решен с постановена задължителна практика- ППВС № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС,която е актуализирана с множество поста-новени по реда на чл.290 от ГПК решения- например № 149 от 2.05.2011г. по гр.д.№ 574/10г. на ІІІ г.о., № 377 от 22.06.2010г.по гр.д.№ 1381/09г. на ІV г.о.,№ 532 от 24.06.2010г.по гр.д.№ 1650/09г.на ІІІг.о.на ВКС,които въззивния съд в случая е съобразил. Съответно – посочените от касатора решения на САС-първо не съставляват съдебна практика/защото не съдържат отбелязване,че са влезли в сила/ и второ те и решенето на ВКС- не могат да обосноват наличие на противоречива практика,защото не са постановени по идентични случай и релевантните за тях обстоятелства, отчетени от съда при преценката му са различни от настоящите.
Тезата на касатора за неправилност на въззивния акт досежно извода на съда относно наличието на причинна връзка между всяко едно от трите професионални заболявания на ищеца и осигурените от настоящия касатор условия на труд – по начина,по който е формулирана – не следва да се разглежда,защото в настоящата фаза касационната инстанция преценя единствено дали са налице предпоставките за допустимост,но не и правилността на изводите на съда.Независимо от това – следва да се посочи,че причинната връзка произтича освен от горецитираното решение на ТЕЛК,още и от правоприемствеността между работодателите,при които ищецът е работил в продължение на 21 години /при които той е преминавал на работа по реда на чл.123 от КТ/ и от факта,че трудовото му правоотношение е прекратено едва на 8.11.2008г.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 297 от 18.07.2011г. по в.гр.д.№ 402 по описа за 2011г. Пернишки окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.