О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 324
София 01.04.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1971 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Е. П. Л. от гр. С., чрез процесуалния си представител-адвокат М. против въззивно решение от 24.09.2009г.по в.гр.д. №1004 по описа за 2008г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 12.11.2007г. по гр.д. № 1352/02г.на Софийски районен съд,26, с което е признато за установено по иска на К. Г. С. против Е. П. Л. ,че договорът,сключен с н.а. № 12 т.І рег. № 691 д. №11/2000г. за продажба на недвижим имот-апартамент № 119/91,находящ се в гр. С. ж.к.”Младост 1”бл.92 вх. Б ет. ХІІІ,състоящ се от стая,кухня и сервизни помещения,с площ от 49.72кв.м.,ведно с таванско помещение № 16 с площ от 3.90кв.м.,както и 0.585% ид.ч.от общите части на сградата и от правото на строеж- за сумата от 18 412лв.е нищожен,прекратено е производството по делото като недопустимо по иска на К. Г. С. против П. П. Л. като предявен срещу ненадлежна страна и са присъдени следващите се разноски.
Като основание за допустимост на подадената жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.2 по поставените три въпроса 1.за допустимостта съдът да изменя по своя инициатива основанието на иска,уважавайки го на непредявено основание, 2. за допустимостта на свидетелски показания за опровергаване на писмен документ за покупко- продажба,съдържащ подписите на двете страни по делото,както и за установяване на договор на стойност над 1 000лв. и 3. за наличието на волеизявление,даващо основание да се приеме наличието на воля,различна от изразената в договора за прехвърляне на собствеността,с оглед прилагането на чл.152 от ЗЗД. Позовава се на девет решения на ВКС.
Срещу така подадената жалба са постъпили два отговора от противната страна- лично от нея и от пълномощника й,с които се оспорва и допустимостта, и основателността на подадената жалба. В двата отговора има позоваване общо на други четиринадесет решения на ВКС.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови решението си въззвиният съд е приел,че обективираният в н.а. № 12 т.І рег. № 691 д. №11/2000г. договор за продажба на недвижим имот е сключен в нарушение на забраната на чл.152 от ЗЗД, тъй като прехвърлянето на собствеността е целяла да обезпечи паричен заем,който ищецът и свидетеля И са искали да получат от трето лице-П. Лалов-брат на ответника Е. Наличието на сключен договор за заем-въззивният съд е приел за установено въз основа на свидетелски показания и на приложените девет броя разписки. Игнорирането на забраната по чл.133 ал.1 б.”в” от ГПК/отм./ е мотивирал с това,че договорът за заем е бил сключен между ответника и трето за спора лице. Предназначението на прехвърлителната сделка да обезпечи заема- съдът е приел за установено въз основа на показанията на свидетеля И изпратената до ищеца нотариална покана,по отношение на която ответникът не е провел успешно оспорване по реда на чл.154 от ГПК/отм./. Въз основа на тях-съдът е направил извод,че ищецът и ответникът са били със съзнанието,че извършеното прехвърляне на апартамента е предназначено да гарантира връщането на получения паричен заем,с което се преследва забранена от закона цел-уговаряне на обезпечение,различно от законово допустимото.
При така изложените факти- поставените в касационната жалба въпроси – са от значение за изхода на спора,тъй като са свързани с решаващите мотиви на съда. С представените от касатора решения ,обаче не се установява те да са решавани от съдилищата противоречиво.
Отговорът на първия поставен въпрос е отрицателен,като е безспорно,че е недопустимо съдът да се произнася по непредявен иск. В случая съдът е определил основанието на иска,вземайки пред вид изложените в исковата молба и допълнително наведените фактически доводи на страната. Определянето на правната квалификация на спора е задължение на съда и същият не може да бъде упрекван за това-че от изброените от страната четири основания/по чл.26,27,28 и 29 от ЗЗД/е дал правилната-с оглед на случая квалификация,имайки пред вид изложените доводи,с което е изпълнил,а не е нарушил закона. В този смисъл приложените решения №1261/29.08.1956г., № 256 от 25.01.1968г.,№39 от 17.07.1974г., № 779 от 17.10.1975г.,№ 404 от 15.04.1991г. и № 309 от 8.02.1968г. – всички на на І г.о.на ВС са несъотносими,тъй като с тях не се дават разрешения по идентичен спор и не могат да обосноват основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК.
Относно поставения въпрос във връзка с допустимостта на свидетелските показания:
В практиката няма спор и в този смисъл са и приложените от касатора решения № 274 от 11.05.1987г. № 613 от 18.06.2009г.-двете на ІV г.о. на ВКС ,че в случаи като настоящия,в които ищецът,като страна по договора за покупко-продажба,твърди че целта на сключването му е била да се обезпечи парично задължение по договор за заем,носи тежестта на доказване, че изразената воля е привидна и прикрива друго съглашение. В този случай е допустимо разкриване на симулация единствено с писмени доказателства поради забраната на чл. 133 ГПК (отм.). За да са допустими свидетелски показания за опровергаване на изходящ от страните по делото документ,включително и за оборване материалната доказателствена сила на нотариален акт, е необходимо или представяне на писмени доказателства –начало на писмено доказателство/волеизявление, изходящо от противната страна/ или удостоверяване на нейно изявление пред държавен орган,които правят вероятно твърдението на ищеца,че съгласието е привидно.
В случая такова писмено доказателство е изпратената от ответника до ищеца нотариална покана от 24.07.2001г.за изплащане на сумата от 7 900 марки,получена въз основа на сключен между тях договор за заем. Тази сума съвпада със сумата от 7 900марки по представената разписка от 22.05.2000г.,която свидетелят И/който е вторият получател на сумата по заема/ е декларирал,че е получил от П. Л. /брат на ответника Е/ и е свързана с изплащаните от свидетеля суми,което се установява с общо 9 броя разписки /от 7.03.2000г.,17.04.2000г.,7.09.2000г., 7.02.2001г.,20.03.2001г., 10.04.2001г., 10.05.2001г.,7.06.2001г.и 9.07.2001г., както и с периода,когато ответникът е отправял предупреждения към ищеца,че ще продаде имота поради забавено плащане на една от вноските, както и с датата 10.12.2001г.,на която ответникът Л. действително е прехвърлил имота на трето лице. Така изпратената нотариална покана, разгледана и преценена в съвкупност с останалите изложени доказателства -правят вероятно твърдението на ищеца за привидност на сключения договор за продажба и обосноват приложението на чл.134 ал.2 от ГПК /отм./. В тази специална хипотеза не намират приложение ограниченията за доказване с гласни доказателства,поради което поставеният въпрос в касационната жалба във връзка с приложението на чл.133 ал.1 от ГПК/отм./ е несъотносим.
Отговорът на въпроса за наличието на волеизявление,даващо основание да се приеме наличието на воля,различна от изразената в договора за прехвърляне на собствеността е положителен:
С показанията на свидетеля И,съдържанието на посочената по-горе нотариална покана и посочените девет разписки – се установява,че с обективираният в н.а. № 1* д. № 11/00г. договор за продажба на недвижим имот се е целяло да бъде обезпечено изпълнението на паричен заем,който ищецът и свидетелят са получили от П. Л. Тъй като и ищецът,и ответникът са били с намерението извършеното прехвърляне на апартамента да гарантира връщането на заема,а не се желаели правното действие на продажбата,като избраният от тях начин за обезпечение на заема е различен от законово регламентирания и на това основание е забранен – съгласно чл.152 от ЗЗД,извършената продажба е нищожна и не е породила действие.
Мотивиран от изложеното и като счита,че не е налице посоченото основание за допускане до касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 24.09.2009г.по в.гр.д. №1004 по описа за 2008г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.