О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 115
София 02.06.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет седми май през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 305 по описа за 2010г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Й. В. П. и П. Т. П.-двамата от гр. С. поле,област Русе, чрез процесуалния си представител-адвокат П. против въззивно решение № 266 от 07.07.2009г. по в.гр.д. № 537 по описа за 2009г. на Русенски окръжен съд, с което е обезсилено решение № 164 от 4.04.2009г. по гр.д. № 4956/07г.на Русенски районен съд в частта,в която са отхвърлени исковете за предоставяне в натура на имущество на заличената ЗК”Единство”гр. Сливо поле на стойност 2 818.97лв.-съставляващо неизплатено дялово участие като член кооператори в същата,ведно с мораторна лихва върху него в размер на1 087.86лв.за периода 27.08.2004г. до предявяване на иска и в тази част производството е прекратена,както е оставено в сила решението в останалата част,в която е отхвърлен иска за присъждане на обезщетение за пропуснати ползи в размер на 780 лв.,ведно с лихвата за забава в размер на 456.18лв.,считано от датата на увреждането-8.02.2003г.до предявяване на иска,ведно със законната лихва до окончателното изплащане като неоснователен.
В представеното изложение като основание за допустимост се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК,във връзка с поставения въпрос за легитимацията на избраните от Общото събрание на правоимащите по чл.27 ал.1 от ЗСПЗЗ лица,които да разпределят имуществото на заличената кооперация по §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Позовава се на определение № 70 от 12.11.1996г. на ВКС.
Срещу така подадената жалба не е постъпил отговор от противната страна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
Подадената касационна жалба е частично недопустима на основание чл.280 ал.2 от ГПК досежно частта,с която се обжалва въззивното решение, с което е оставено в сила решението на районен съд. В тази част претенцията е за присъждане на обезщетение за пропуснати ползи в размер на 780 лв.,ведно с лихвата за забава в размер на 456.18лв. Касае се за два обективно съединени иска,всеки един от които е с цена на иска под 1 000лв. Тъй като съгласно чл.280 ал.2 от ГПК- не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лв.,в тази част касационната жалба следва да се остави без разглеждане,а производството следва да се прекрати.
Относно другата претенция- за предоставяне в натура на имущество на заличената ЗК”Единство”гр. Сливо поле на стойност 2 818.97лв.-съставляващо неизплатено дялово участие-за да я счете за недопустима и да обезсили първоинстанционния акт, въззивният съд е приел,че тя не може да се реализира по този ред,а чрез съдебна делба. Позовал се е на влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 736/03г.на РРС,с което е отменено взетото решение на общото събрание за безвъзмездно предоставяне на административната сграда на заличената кооперация и неразпределените парични средства от осребреното й имущество и е счел, че на основание § 28 ал.2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ се касае до общо имущество на правоимащите.
При така изложените мотиви на въззивния съд, поставеният от касатора въпрос за легитимацията на избраните от Общото събрание на правоимащите по чл.27 ал.1 от ЗСПЗЗ лица,които да разпределят имуществото на заличената кооперация -не е от значение за изхода на делото,тъй като не е обусловил решаващата воля на съда. Този въпрос се поставя за първи път пред касационната инстанция,не е бил предмет на обсъждане в хода на производството,поради което –от една страна-няма формирана воля на въззивния съд по него, а от друга – е недопустимо обсъждането му едва на тази фаза.
В случая освен,че не е налице общото основание,изискуемо за допускане до касационно обжалване /поставен въпрос,който да е от значение за изхода на спора/, не е налице и посоченото от касатора допълнително основание по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. Съгласно т.3 от ТР № 1 от 2009г.на ОСГТК на ВКС-за да е налице такова основание – правният въпрос, от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение по същия правен въпрос.В случая в цитираното от касатора определение № 70 от 12.11.1996г. на Върховен касационен съд не е налице произнасяне по настоящия,а по друг въпрос,свързан с правоприемството между лицата,избрани от общото събрание на пълномощниците и ликвидационните съвети на прекратените ТКЗС.
С оглед на горното и като намира,че не е налице твърдяното основание по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК за допускане до касационно обжалване,Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената касационна жалба от Й. В. П. и П. Т. П.-двамата от гр. С. поле,област Русе ул.”Хан Омуртаг”№1 против въззивно решение № 266 от 07.07.2009г. по в.гр.д. № 537 по описа за 2009г. на Русенски окръжен съд В ЧАСТТА,с която е оставено в сила решението на районен съд Русе и ПРЕКРАТЯВА в тази част производството по гр.д. № 305 по описа за 2010г.на Върховен касационен съд.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 266 от 07.07.2009г. по в.гр.д. № 537 по описа за 2009г. на Русенски окръжен съд в останалата част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта,в която е прекратено производството по делото подлежи на обжалване в 7-дневен срок с частна жалба, а в останалата част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.