О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 397
София 06.04.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на първи април през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 232 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена касационна жалба от Д. Т. Р. от гр. Г. против решение № 232 от 27.11.2008г.по в.гр.д. № 265 по описа за 2008г. на Габровски окръжен съд,с което е оставено в сила решение № 357 от 21.07.2008г., постановено по гр.д. № 35/2008г.на Районен съд Габрово.
Като основание за допустимост сочи чл.280 ал.1 т.1 от ГПК,но не конкретизира съществен материалноправен или процесуално-правен въпрос,който да е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. От съдържанието на подадената касационна жалба и от приложените решения на ВКС-може да се направи извод,че се оспорват правните изводите на въззивния съд за неоснователност на предявените искове с правно основание чл.225 ал.1 от КТ,чл.226 ал.1 от КТ и чл.226 ал.2 от КТ.касае се за доводи за неправилност на постановеното решение. Позовава се на Тълкувателно решение № 111 от 10.02.1989г.по гр.д. № 76/88г.на ОСГК на ВС и решение № 335 от 7.07.2003г.по гр.д. № 3118/01г.на ІІІ г.о.на ВКС. Прилага и Указание на Министерство на труда и социалната политика № 2* от 1.03.2005г.относно прекратяването на трудов договор на основание чл.325 т.9 от КТ, което –пред вид характера му на становище -е несъотносимо.
Срещу така подадената касационна жалба не е постъпил отговор от ответната страна.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решение, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от Д. Т. Р. против „Техноинженеринг- груп”А. искове за заплащане на обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ породи липса на доказателства за оставане без работа след уволнението/,по чл.226 ал.1 от КТ/поради липса на претърпени вреди/ и по чл.226 ал.2 от КТ/поради липса на доказателства за несвоевременно вписване на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение/.
Касаторът не е посочил съществен материално правен или процесуално-правен въпрос,който да е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС,на твърдяното основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Единствено са изложени доводи за неправилност на въззивното решение. Неправилността на възивното решение не е основание за допускане на касационното обжалване, а касае преценка по съществото на спора,във връзка с това дали въззивният съд е допуснал грешка при издирването или прилагането на правната норма,която преценка касационният съд не може да извърши преди да констатира наличие на някое от основанията за допустимост на подадената касационна жалба по чл. 280 от ГПК. С приемането на ГПК/ДВ бр. 59 от 20.07.2007г./законодателят предпостави достъпа до касационно обжалване от предварителна преценка за допустимост на подадената касационна жалба. При положение,че не се навеждат доводи за наличие на съществен процесуално-правен въпрос,който да е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС,да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Посочените от касатора решения,съгласно които искът за обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ може да бъде съединен с иска за отмяна на незаконно уволнение/ Тълкувателно решение № 111/1989г./ и че е достатъчно обективното неизпълнение на задължението за вписване в трудовата книжка на данните,свързани с прекратяване на трудовото правоотношение,за да възникне правото на обезщетение по чл.226 ал.2 от КТ /реш. № № 335/2003г./-са несъотносими,тъй като фактите,във връзка с които те са постановени са различни от процесните и тъй като крайното разрешение,дадено с настоящето възивно решение не е в противоречие с тях.
С оглед на горното и като счита,че не е налице твърдяното основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, Върховният касационен съд, състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 232 от 27.11.2008г.по в.гр.д. № 265 по описа за 2008г. на Габровски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:1. 2.