Решение №112 от 40673 по гр. дело №1103/1103 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

Р Е Ш Е Н И Е

№ 112

С. 10.05.2011 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на пети май през две хиляди и единадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : М. И. И. П.

при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1103 по описа за 2010г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.247 от ГПК.
Постъпила е молба с вх.№1959 от 7.03.2011г.от В. А. Я. с искане за постановяване на допълнително решение за поправка на допуснати очевидни фактически грешки в постановено по реда на чл.303 и сл.от ГПК решение №35 от 1.02.2011г.по гр.д.№ 1103/10г.на ВКС .Пред вид липсата на конкретизация в какво се състоят твърдените грешки-съдът даде указания и 7-дневен срок за посочването им.С постъпила молба № 3422 от 11.04.2011г.молителят е направил уточнение в следния смисъл: 1.„допусната е грешка и е нарушен чл.290 ал.2 от ГПК”, 2.”не е спазен чл.143 ал.3 от ГПК”, 3.нарушен е чл.307 ал.2 от ГПК,тъй като в съдебно заседание не се е явил представител на ответната страна и 4.”грешно е твърдението”в постановеното решение,че „в законодателството не е предвидено двойно обезщетение за един и същ период от време”.
Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,с оглед направеното искане за поправка,след като изпълни процедурата по чл.247 ал.2 от ГПК и преценяйки,че не е необходимо разглеждането му в открито съдебно заседание,след справка по материалите на делото,намира същото за неоснователно.Съображенията:
Под очевидна фактическа грешка по смисъла на чл.247 от ГПК се разбира всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Твърденията за допуснати нарушения на закона – не могат да бъдат квалифицирани като очевидни фактически грешки и по този ред не е възможно да се променя съдържанието на вече постановения съдебен акт.Затова-по начина както са формулирани посочените от молителя „грешки”- те не съставляват очевидни фактически грешки по смисъла на закона и не подлежат на отстраняване по този ред.Освен,че не са очевидни фактически грешки- те въобще не могат да бъдат определени като грешки,защото посочените норми на чл.290 ал.2 от ГПК и чл.143 ал.3 от ГПК са неприложими в производството по чл.303 и сл.от ГПК,което е особено,извънредно производство със строго регламентирани основания и ред за разглеждане. Не е нарушен е чл.307 ал.2 от ГПК,тъй като същият изисква разглеждане в открито заседание на молбата,с призоваване на страните и предоставяне на възможност на същите да ангажират доказателства и да вземат становище. Осигуряването на възможност е различно от задължително участие. Възможността за преценка по какъв начин страната ще организира защитата се е предоставена на нея.В решението,чиято поправка се иска е мотивирано защо съдът приема,че не е налице посоченото от молителя основание за отмяна на влязлото в сила решение по чл.303 ал.1 т.4 от ГПК и тъй като решението е окончателно,то не подлежи на преразглеждане.
С оглед на горното,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В. А. Я. от [населено място] [улица] вх.”А” ап.26 за постановяване на допълнително решение за поправка на допуснати очевидни фактически грешки в постановено по реда на чл.303 и сл.от ГПК решение №35 от 1.02.2011г.по гр.д.№ 1103/10г.на ВКС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.

Scroll to Top