2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 474
[населено място], 04.10.2010 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІІ гражданско отделение в закрито заседание на четвърти октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
МАРИЯ ИВАНОВА
като изслуша докладваното от съдията А.С.
ч.гр.дело под № 461 по описа за 2010 год.
Производството е по чл. 274 ал.1 т. 2 във вр. с чл. 95 ал. 5 ГПК и чл. 274 ал. 2 изр. второ ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. С. Д. от[населено място] срещу определение № 65 от 21.04.2010 г. по гр.д. № 348/2010 г. на Върховния касационен съд, ІV г.о., с което е оставено без уважение искането му за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство. Изложени са доводи за неправилност на определението.
Частната жалба е подадена в законния срок и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на IІІ гр.отделение, за да се произнесе по основателността й, взе предвид следното:
За да постанови обжалваното определение, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., е приел, че според представената от молителя декларация той разполага с постоянни доходи от труд и от наем и с право на собственост върху недвижим имот, поради което не може да се приеме, че няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение съгласно чл.23 ал. 2 и 4 ЗПП, за да се ползва от възможността за оказване на правна помощ в образуваното производство по молбата му за отмяна по чл. 303 ГПК.
Частната жалба е основателна. От декларацията от 14.01.2010 г., приложена към молбата на Д. Д. е видно, че е роден 1951 г., неженен, живее в[населено място], притежава гарсониера в[населено място], доходът му от заплата е 135,64 лв. и от наем 80 лв. Съгласно приложените към частната му жалба декларация от 10.05.2010 г., трудов договор, извлечение от ведомост, договор за наем, доходът му от заплата е 137,09 лв., от наем от притежаваната гарсониера в[населено място] е 80 лв., но той плаща 60 лв. наем за квартира в София, където е местоработата му. При тези данни следва извод, че частният жалбоподател не разполага със средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, поради което следва да му бъде предоставена исканата правна помощ за процесуално представителство. По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което бъде уважено искането.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІI гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 65 от 21.04.2010 г. по гр.д. № 348/2010 г. на Върховния касационен съд, ІV г.о., с което е оставено без уважение искането на Д. С. Д. от[населено място] за предоставяне на правна помощ по делото.
ПРЕДОСТАВЯ правна помощ на Д. С. Д. от[населено място] за осъществяване на процесуално представителство по гр.д. № 348/2010 г. на Върховния касационен съд, ІV г.о.
Препис от определението заедно с препис от молбата на Д. С. Д. от 12.04.2010 г. да се изпрати на Софийски адвокатски съвет за определяне на адвокат за процесуално представителство на Д. С. Д. по гр.д. № 348/2010 г. на ВКС, ІV г.о.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: