О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 751
Гр.С., 17.10.2014г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми октомври през двехиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: И. ПАПАЗОВА
М. РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.5367 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
С определение №.9702/24.04.14г. на Софийски градски съд, ІІА състав, по г.д. №.1866/14г., е отменено определение на Софийски районен съд, 48с., от 25.10.13г. по г.д. №.26246/12г. в частта, с която е отхвърлена молбата на адв. В. Я. за заплащане на същия на възнаграждение като особен представител на В. Ц. за сумата до 120лв., и е постановено изплащането на тази сума; в останалата част жалбата е оставена без уважение.
Постъпила е частна касационна жалба от адв. В. Я. от САК, в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна. Поддържа се, че СГС е определил дължимия хонорар неправилно – без да го съобрази с разпоредбите на Наредба №.1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и без да отчита сложността, материалния интерес и вложения труд и време.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е налице позоваване на чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК във връзка с три групи въпроси – първата касае предварителното внасяне на депозит за особения представител и евентуалните му задължения при невнасянето му, втората е свързана с питане как следва да се квалифицират действията на съдията от СРС по повод отхвърлянето на молбата за изплащане на възнаграждение на жалбоподателя, третата група включва въпроси относно възможността за определяне на адвокатски хонорар под минимума по Тарифата, вкл. при освобождаване на особения представител.
Частната касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок, от лице, имащо право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК вр. с чл.274 ал.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, Върховният касационен съд съобрази следното:
С обжалвания акт СГС е приел, че жалбоподателят е бил определен за особен представител по реда на чл.47 ал.6 ГПК, в срока по чл.131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, а при явяване в първото съдебно заседание е бил освободен поради ангажиране от представляваната от него страна на неин представител по чл.33 ГПК, че за особения представител е бил определен депозит, който няма данни да е бил върнат на ищеца, че при тези данни не са налице предпоставките за участието на особения представител занапред в процеса, но му се дължи възнаграждение за извършените действия, че то следва да бъде съобразено с тези извършени действия и размерите на адвокатски хонорари съгласно Наредба №.1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, че предвид извършените действия по запознаване с делото и депозиране на отговор, му се дължи възнаграждение в размер на 120лв., определено съобразно с размера на възнагражденията за отделните процесуални действия по чл.6 от Наредбата, както и със стадия на делото, в който адвокатът е освободен като особен представител на страна.
Съгласно чл.274 ал.3 ГПК вр. с чл.280 ал.1 ГПК определенията на въззивните съдилища подлежат на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/. Правният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, като е обусловил правните му изводи по предмета на спора /Тълкувателно решение /ТР/ №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В случая частният жалбоподател се позовава и на трите хипотези на чл.280 ал.1 ГПК.
Настоящият състав намира, че същите не са налице. На първо място, въззивният съд не е обсъждал първите две групи въпроси и те не са предмет на решаващите му изводи. По отношение на третата, доколкото е изложил мотиви, обосноваващи дължимостта и размера на полагащото се възнаграждение, то те са в смисъл, че на особения представител се дължи възнаграждение, съобразно извършените правни действия и размерите на адвокатските хонорари съгласно Наредба №.1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения – като е посочено, че определения размер е съобразен с размера на възнагражденията за отделни процесуални действия по чл.6 от Наредбата. Съдът не се е произнасял във връзка с въпросите допустимо ли е определения хонорар на особения представител да е по-нисък от минимума по Наредбата, респективно да се намаля внесения депозит. Предвид изложеното изведените въпроси са неотносими. Същевременно не се сочи и задължителна практика по смисъла на т.2 от ТР №.1/2009 от 19 февруари 2010 г. на ОС на ОСГТК на ВКС, в противоречие с която е твърдяното произнасяно /предвид навеждането на допълнителното основание на чл.280 ал.1 т.1 ГПК/, респективно такава по смисъла на т.3 от същото ТР /с оглед позоваването на чл.280 ал.1 т.2 ГПК/, като въпросите във връзка с размера на дължимото възнаграждение на особения представител са изяснени в т.6 от ТР 6/2012 от 6.11.2013 на ОС на ОСГТК на ВКС /доколкото се сочи и основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК/. Следва да се има предвид и, че основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281 т.3 ГПК, респективно на въззивното определение. Проверка за законосъобразност на последното може да се извърши само ако то се допусне до касационно обжалване – за което в случая не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №.9702/24.04.14г. на Софийски градски съд, ІІА състав, по г.д. №.1866/14г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: