О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 222
Гр.С., 04.03..2015г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари през двехиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: И. ПАПАЗОВА
М. РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.7298 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. К. А. срещу решение от 24.09.2014г. на Софийски градски съд, ІVВс., постановено по г.д.№.1985/13г. – с което, след частична отмяна на решение от 27.07.12г. на СРС, 34с., по г.д.№.346/12г., предявеният от нея иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.2 ЗЗД е уважен за сумата от 1000евро и отхвърлен за разликата до 6036евро, а претенцията й по чл.86 ЗЗД за 3933,60лв. лихви върху главницата за периода 30.12.08г.-30.12.11г. е отхвърлена.
Ответната страна [фирма] оспорва жалбата; претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение Софийски градски съд е приел, че ответникът се е задължил да продаде на ищцата апартамент и мазе в жилищна сграда ведно с 3,08%ид.ч. от общите части на сградата и 0,42%ид.ч. от правото на строеж и правото на собственост върху дворното място. Тя е платила дължимата цена, но й е било прехвърлено само право на строеж върху апартамента със съответните ид.ч. от общите части на сградата – без идеалните части от правото на собственост върху мястото. При тези обстоятелства платената за последното цена е била получена на неосъществено основание /предвид отхвърляне на иска й по чл.19 ал.3 ЗЗД с влязло в сила решение – с което е отречено правото й да придобие собствеността върху спорните ид.ч./ и подлежи на връщане. Във връзка с определяне на размера й са били изслушани две единични експертизи, втората – допусната от въззивния съд и работила по формулирана от него задача предвид позоваването му на необходимост от специални знания. Впоследствие съдът не е кредитирал нито едно от заключенията – мотивирайки се, че вещите лица са работили на база офертни цени на застроени имоти и въпреки, че са намалили цената с коефициент за застроеност 40%, не са отчели конкретното предназначение на идеалните части от терена, чието прехвърляне е било уговорено /да представляват припадащи се към съответния обект общи части от земята, които при построяване на сградата губят самостоятелното си значение на поземлен имот, а водещо става предназначението им да обслужват постройката/. Приел е, че горепосоченият коефициент е занижен и на основание чл.162 ЗЗД следва сам да определи размера на дължимата сума. Посочил е, че на база таблица за изчисляване на застроените площи, която посочва цена на квадратен метър застроена площ /108лв. на кв.м./, обема на възложената работа по договора за изработка и цената на прехвърленото право на строеж /15000лв./, искът следва да бъде уважен за сумата 1000евро, представляваща част от платената по предварителния договор продажна цена, съответна на непрехвърлените ид.ч. от право на собственост. Във връзка с горецитираната таблица е отразено, че е съставена едностранно от ответника, но не е била оспорена от ищеца, изготвена е по време преди сключване на предварителния договор и предвид процесуалното поведение на страните следва да се приеме, че отразява част от офертата на продавача, приета от купувача. Претенцията за лихви върху главницата е намерена за неоснователна – доколкото задължението за връщане на получена без основание сума няма определен падеж, длъжникът изпада в забава след покана /чл.84 ал.2 ЗЗД/, а доказателства за отправяне на такава до исковата молба липсват.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
К. се позовава на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. В изложението на касационните основания се твърди, че въззивния съд се е произнесъл по въпросите „Следва ли да се счита една оферта от продавач към купувач за приета, само с оглед съществуването й, без да са налице някакви данни за приемането й?”; 2. „Следва ли, след като съдът сам е преценил, че за установяване на определени обстоятелства се изискват специални знания, да игнорира изцяло заключенията на лицата, притежаващи такива знания, и да се произнесе по технически въпроси, за които не притежава нужната квалификация и образование?”; 3. „Допустимо ли е съдът да определя размера на уважената и отхвърлената част от иска „на око”, без да вземе предвид доказателствата по делото и без да обоснове и мотивира своето изчисление?”, които са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Настоящият състав намира, че основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК е налице по отношение на горепосочените втори и трети въпрос. Същите са от значение за изхода по делото и конкретно по тях липсва формирана задължителна практика на ВКС. При тези обстоятелства по тях трябва да бъде допуснато касационно обжалване, а първият въпрос следва да бъде взет предвид като касационен довод при разглеждане на касационната жалба по същество.
На касатора трябва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер на 275,66лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 24.09.2014г. на Софийски градски съд, ІVВс., постановено по г.д.№.1985/13г.
ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на спора по същество в размер на 275,66лв. и да представи доказателства за това в деловодството, като при неизпълнение касационното производство ще бъде прекратено.
ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА след изпълнение на указанията на Председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: