О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 585
Гр.София, 25.05.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети май през двехиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.1549 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу решение №.212/12.12.14г. на Силистренски окръжен съд, постановено по г.д.№.316/14-с което е потвърдено решение №.343/3.07.14г. по г.д.№.444/14г. на Силистренски районен съд.
Ответната страна Т. Г. П. оспорва жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение Силистренски окръжен съд е намерил предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ и чл.262 КТ за основателни и е потвърдил първоинстанционното решение, с което те са уважени. Въззивният съд, вкл. препращайки към мотивите на първоинстанционния по реда на чл.272 ГПК, е приел, че уволнението на ищеца е незаконосъобразно, тъй като не е налице визираното в заповедта за уволнение основание на чл.71 ал.1 КТ. Проследени са сключените между страните трудови договори и допълнителни споразумения за изменението им. След първоначалния безсрочен договор за длъжност „пазач въоръжена охрана” – сключен при условията на чл.71 ал.1 КТ – който не е бил прекратен в рамките на уговорения 6-месечен изпитателен срок в полза на работодателя, са били подписани последователно две допълнителни споразумения за срок от по 6 месеца. Почти два месеца след последното, с ново споразумение е променена длъжността на работника – от „въоръжена охрана” на „невъоръжена охрана”, и вида на договора – който се счита постоянен сключен при условията на чл.71 ал.1 КТ с 6-месечен срок на изпитване в полза на работодателя. При тези фактически констатации е направен извод, че страните вече веднъж са били обвързани от договор за неопределено време с предвиден в полза на работодателя срок за изпитване; в рамките на същия той не го е прекратил – поради което и се е трансформирал в безсрочен и окончателно обвързващ страните, а впоследствие подписаните споразумения за определен срок в частта им относно срочността на договора са недействителни, тъй като не са налице условията на чл.68 ал.4 КТ /писмено искане от страна на работника/. Направен е извод, че при тези обстоятелства страните са трансформирали първоначалното правоотношение, а не са сключили нов договор за различна длъжност – като клаузата по чл.70 ал.1 КТ е неправилно приложена, тъй като работникът вече е бил изпитван. Отразено е, че макар формално погледнато разпоредбата на чл.70 ал.5 КТ да е неприложима, тъй като се касае за друга длъжност, анализът на развитието на правоотношението и на длъжностните характеристики показва, че е налице злоупотреба с право от страна на работодателя и че разликата между двете длъжности е по несъществени пунктове. Несъмнено изискванията към „пазач въоръжена охрана” са по-завишени, отколкото към длъжността „пазач невъоръжена охрана”, а работодателят е приел, че работникът покрива по-завишените изисквания. Твърдяната разлика в трудовите функции между пазач въоръжена охрана и пазач невъоръжена охрана не е отразена в приложените длъжностни характеристики и допълнителните споразумения, нито в другите събрани доказателства. При това положение клаузата за изпитване е недействителна предвид стремежа на работодателя да заобиколи законовите разпоредби, ограничаващи правото му да сключва договор със срок на изпитване, респективно соченото в заповедта за уволнение основание не е налице. С оглед основателността на главния иск, за основателни са приети и акцесорните по чл.344 ал.1 т.2 и т.3 КТ. На база заключение на експертиза относно положен извънреден труд е присъдено и възнаграждение за такъв на основание чл.262 КТ.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/. Предвид дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ. В изложението на касационните основания е отразено, че въззивния съд се е произнесъл по следните три групи материалноправни въпроси и една група процесуалноправни въпроси:
1/ 1.1.”Какви следва да са обективно приложимите критерии от страна на съда при решаване на въпроса дали се касае за „една и съща работа” при прилагане на разпоредбата на чл.70 ал.5 КТ?” 1.2. „Какво следва да се разбира под съществено променена трудова функция и притежава ли съдът специални знания, за да направи разграничение между трудовите функции на двете длъжности?” 1.3. „Допустимо ли е да се измени трудовото правоотношение в хипотезиса, когато между страните е бил налице сключен срочен трудов договор със служителя за длъжността пазач въоръжена охрана НКП 54141002 и преди изтичане на срока на даговора, поради отнемане на лиценз за притежание на оръжие и съкращаване на длъжността, да се сключи допълнително споразумение за окончателен трудов договор със служителя за длъжността „пазач невъоръжена охрана” с НКП 96210009, но със срок?” /чл.280 ал.1 т.1 (реш. №.765/11.01.2011г. по г.д.№.228810, ІІІ ГО на ВКС; реш. №.716/27.12.10 по г.д.№.253/10, ІІІ ГО на ВКС; реш. №.779/27.05.11 по г.д.№.621/11, ПОС; реш. х№.366/28.04.10 по г.д.№.1023/09, ІV ГО, опр. №.358/27.03.09 по г.д.№.102/09, ІV ГО на ВКС) и т.3 ГПК/;
2/ 2.1. „Когато ищецът в исковата молба е навел доводи за частична недействителност на прекратяваното трудово правоотношение, следва ли съдът да даде указания в доклада си по делото за образуване на преюдициално производство по чл.74 ал.1 КТ за обявяване на пълна или частична недействителност на трудовия договор, съответно да разпредели доказателствена тежест по установяването й?” 2.2. „Следва ли в диспозитива на решението по трудовия спор съдът да обяви недействителността на трудовия договор по чл.74 ал.4 КТ – пълна или частична?” 2.3. „В случая трябва ли да се приеме за законосъобразно произнасянето на съда по недействителността за пълна или частична, на трудовото правоотношение, както по последното ДС №.67/29.11.13г., така и по предходните ДС №.24/2.04.13г. и ДС №.54/4.10.13г.?” /чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК; сочи се практика/;
3/ 3.1. „При изменение на трудовите правоотношения по чл.119 КТ в кои случаи се приема, че е налице заобикаляне на закона и злоупотреба с право от страна на работодателя, чрез упражняване на икономически натиск върху работника и служителя?” 3.2. „Следва ли работникът да е подал иск по чл.74 ал.1 КТ за обявяване недействителността на трудовия договор на някое от основанията по чл.26-33 ЗЗД, които имат субсидиарно приложение, съгласно посоченото в ТР 6/11.01.13, за да приеме съдът в решението си, че е налице заобикаляне на закона от страна на работодателя и злоупотреба с право?”. 3.3. „Когато се твърди, че работникът или служителят е бил принуден от работодателя да подпише споразумение за изменение на трудовия договор, следва ли да се прецени дали са налице противоречащи на закона или морала действия от страна на работодателя, за да възникнат страхови представи, под въздействието на които работникът да е подписал споразумението?”; 3.4. „Следва ли да се приеме, че е налице „икономическа принуда” от страна на работодателя, ако работникът сам предпочете да приеме да запази трудовото си правоотношение при нови условия, при положение, че трудовата му функция като „пазач въоръжена охрана” е била с временен характер поради предстоящото отнемане на лиценз за притежание на оръжие от предприятието, съответно на 2.12.13г. е съкратена в щата?” /чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК/.
4/ 4.1. „Налице ли е сериозно нарушение на процесуалните правила, ако въззивният съд не е изготвил доклад съобразно изложените от нас пороци на първоинстанционното решение в жалбата ни?”; 4.2. „Неизлагането на мотиви от второинстанционния съд и препращането към мотивите на първоинстанционния съд представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила, при положение, че в жалбата си повдигнахме основания за сериозни нарушения на закона от страна на първоинстанционния съд?” /чл.280 ал.1 т.1 ГПК – т.1, т.2 ТР 1/13 от 9.12.13 по т.д.1/13 на ОСГТК на ВКС; чл.280 ал.1 т.3 ГПК/.
Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
С първата група въпроси /последният от които не е и правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК – тъй като не е общ и абстрактен, а конкретен и фактически – отговорът му може да бъде даден при разрешаване на спора по същество с оглед конкретните обстоятелства по делото/ жалбоподателят цели да постави проблема за това кога е налице „една и съща работа” по смисъла на чл.70 ал.5 КТ, респективно кога се счита, че трудовата функция е съществено променена и би могъл да се сключи договор за изпитване с работник, който вече е работил при същия работодател по окончателен трудов договор. Съгласно задължителната практика на ВКС, в това число и цитираната такава, не е допустимо сключване на договор за изпитване с работник или служител, който вече е имал сключен с работодателя окончателен трудов договор – за същата работа, за която е сключен окончателния договор; няма пречка, обаче, да се сключи договор за изпитване с работник или служител, който вече е работил при същия работодател по окончателен трудов договор, ако договорът се сключва за нова трудова функция – т.е. – за друга длъжност, при която се изпълнява различна по характер трудова функция – такава, каквато до този момент работникът или служителят не е изпълнявал. При преценката дали работата е една и съща съществено е не наименованието на длъжността, а трудовата функция в съществените й права и задължения. В случаите, когато първоначално изпълняваната от работника длъжност включва в обема си и трудовите функции на длъжността, на която впоследствие е преназначен, не е налице нова длъжност поради липса на съществено изменение на трудовите задължения. В този случай включването на клауза за срок за изпитване при преназначаването му е недопустимо и тази клауза е недействителна /реш. № 369/3.02.2014 г. по г.д.№.3037/2013, IV ГО на ВКС/. Приетото от въззивният съд не е в противоречие, а в съответствие с така съществуващата задължителна практика. Съдът е извършил сравнение на трудовите функции на длъжностите „въоръжена охрана” и „невъоръжена охрана” /като тази преценка съставлява логическа дейност по анализ, за която не се изискват специални знания/ и е достигнал до извод, че в съществените си задължения те съвпадат /разликите касаят несъществени пунктове/, изискванията за въоръжена охрана са по-завишени отколкото за „невъоръжена охрана” и след като работодателят е приел, че ищецът покрива тези изисквания, не би могъл, предвид забраната на чл.70 ал.5 КТ, да сключи втори трудов договор със срок за изпитване за тази длъжност – която не е нова. От друга страна несъгласието на касатора с изложените от съда мотиви не е основание за допускане на касационно обжалване, респективно в производството по чл.288 ГПК не може да се изследва въпроса правилно ли, въз основа на доказателствата по делото, въззивният съд е приел, че трудовите функции в съществените си характеристики съвпадат. Необосноваността и незаконосъобразността като пороци на въззивното решение са основание за обжалването му съгласно чл.281 т.3 ГПК и биха могли да бъде обсъждани едва при разглеждане на касационната жалба по същество след допускането й до касация предвид критериите на чл.280 ал.1 ГПК. Предвид изложеното, не е налице основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Не може да се приеме, че е налице и основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, доколкото по поставените въпроси е налице задължителна практика на ВКС, която не се нуждае от промяна или осъвременяване /т.4 от ТР №.1/19.02.2010 по тълк. д. №.1/2009 на ОСГТК на ВКС/ и е съобразена от въззивния съд.
Във връзка с втората група въпроси /третият от които е конкретен и фактически, а не общ и абстрактен, и поради това не съставлява годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК/ основанията на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК не са налице. Постановена е задължителна съдебна практика, в това число цитирана от касатора /реш.581/10.12.10г. по г.д.№.869/09 тна ВКС, VІ ГО/, съгласно която обявяването на недействителността на трудовите договори може да стане в самостоятелен исков трудов спор, инцидентно в рамките на висящ исков процес, включително и чрез възражение в трудов спор за незаконно уволнение, за трудово възнаграждение, трудово обезщетение. В практиката няма спор и, че произнасянето в диспозитива е предпоставено от наличието на иск за обявяване на недействителността. Въззивният съд не е процедирал в отклонение от горната уеднаквена практика – отделен иск за прогласяване на недействителност не е бил предявен и поради това не се е дължало и произнасяне по такъв в диспозитива на решението. Предвид изложеното не е налице както хипотеза на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, така и такава по чл.280 ал.1 т.2 ГПК /т.3 от ТР 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
Третата група въпроси /последният от които е и фактически, а не правен по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК/ са неотносими, тъй като не са свързани с решаващата воля на съда. Трудовият договор на ищеца е бил прекратен при условията на чл.71 ал.1 КТ – респективно уволнението е признато за незаконно, защото не е налице визираното в заповедта за уволнение основание по чл.71 ал.1 ГПК – доколкото вторият договор със срок за изпитване е бил сключен на практика за длъжност, която не е нова. Трудовото правоотношение не е било прекратено поради изтичане на срок – в който случай биха били относими въпроси относно действителността на уговорки във връзка с трансформиране на безсрочното правоотношение в срочно. Предвид изложеното изведените въпроси не съставляват годно общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.
Първият процесуален въпрос /4.1/ е фактически-доколкото отговора му може да бъде даден с оглед конкретните факти по делото при разглеждане на спора по същество. Във връзка с втория процесуален въпрос /4.2/ е налице задължителна практика на ВКС, вкл. цитираната, в които е отразена необходимостта въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на събрания пред него и първата инстанция доказателствен материал и да достигне до собствено решение, като отговори на доводите и оплакванията в качеството си на инстанция по съществото на материалноправния спор, а не контролно-отменителна. Посочено е и, че когато той потвърждава първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд при съвпадение на фактическите и правните изводи, а не само на крайния резултат от решаващата дейност – т.е. когато тя е еднаква по обем и при двете инстанции, тъй като не са посочени нови факти и не са представени нови доказателства пред въззивния съд; в този случай въззивният съд мотивира решението си, като прави свои мотивите на първоинстанционния съд, с които обосновава изводите си по съществото на спора /реш. № 346/ 25.11.2011 по г.д..№ 1387/2010, ГК, ІІІ ГО на ВКС/. Така установената практика не се нуждае от промяна или осъвременяване. В. инстанция се е съобразила с нея, като от една страна е препратила към мотивите на първоинстанционния съд – като по този начин ги е направила свои, а от друга страна е изложила и собствено становище по основателността на повдигнати оплаквания. Доколко тези мотиви са пълни и обосновани не е предмет на производството по чл.288 ГПК. Този въпрос се преценява при разглеждане на касационната жалба по същество след евентуалното й допускане при условията на чл.280 ал.1 ГПК. Предвид изложеното основанието на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК не е налице.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.212/12.12.14г. на Силистренски окръжен съд, постановено по г.д.№.316/14.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: