О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 235
Гр.С., 15.06.2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети юни през двехиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.2364 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
С определение №.672/22.02.16г. по г.д.№.620/16 на Апелативен съд С., ГО, 8с., е потвърдено определение от 16.11.15 на Софийски градски съд, І ГО, 10с., по г.д.№.6438/15, с което производството по делото е спряно на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба от С. К. К., Е. К. Д., Н. П. К., Д. Д. Т., М. С. Т. и Н. С. Т., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е налице позоваване на чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК във връзка с въпросите: 1.”Може ли да се приеме, че решението по висящото пред БОС дело по чл.108 ЗС ще се ползва със „сила на пресъдено нещо” досежно принадлежността на правото на собственост на доверителите ни по облигационния иск, след като вече има влязло в сила реституционно решение на ВС по г.д.№.287/94?”; 2. „Настъпил ли е реституционния ефект на решението по г.д.№.2872/94 на ВС на РБ и може ли да се отрича правото на собственост на доверителите ни върху реституирания имот след повече от 20 години?”; 3. „Може ли да се спира производството по делото и за тази част от недвижимия имот, собственост на наследодателя на доверителите ни, която вече е отписана от актовите книги за държавна собственост със заповед на оправомощения за това орган и този факт е отразен и в самия акт за държавна собственост и признат от съответните държавни органи?”.
Частната касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок, от лица, имащи право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Не са налице, обаче, предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Изложението на касатора не съдържа материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Формулираните от касатора въпроси не са общи и абстрактни-каквито визира чл.280 ал.1 ГПК. Те са конкретни, фактически, свързани с фактите и обстоятелствата по конкретното дело-като отговорът им може да бъде даден след изследване на същите по същество. Отделно от изложеното, въззивният съд не е излагал мотиви във връзка със засегнатите във въпрос втори и трети проблеми. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение, респективно определение /чл.281 т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва ако и след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл.290 ал.1 ГПК//т.1 от ТР №.1/2009 от 19 февруари 2010г./. От друга страна касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора и фактите и обстоятелствата в касационната жалба. Това би засилило твърде много служебното начало в ущърб на другата страна, а е възможно и съдът да вложи във въпроса съдържание, което касаторът не е имал предвид. При това положение и доколкото непосочването на правен въпрос от значение за изхода по делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /т.1 от ТР №.1/2009 от 19 февруари 2010г./, поради липса на годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, касационно обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, ВКС, Трето гражданската отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №.672/22.02.16г. по г.д.№.620/16 на Апелативен съд С., ГО, 8с.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: