О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1095
Гр.С., 23.10.2014
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи октомври през двехиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.4386 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. С. С. срещу решение №.V-26/24.04.2014г. по г.д.№.417/14г. на Окръжен съд [населено място].
Ответната страна Агенция Митници Ц. не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявения иск за отмяна на наложено наказание „предупреждение за уволнение” за неоснователен и, като е отменил първоинстанционното решение, го е отхвърлил. За да достигне до този извод е приел, че дисциплинарното наказание е наложено с писмена мотивирана заповед, която отговаря на всички законови реквизити –в нея подробно са посочени действията, които представляват нарушения на трудовата дисциплина /вкл. кои трудови задължения са нарушени/, кога са извършени, кой е нарушителят, какво е наложеното наказание и законовия текст, въз основа на който се налага /чл.187 т.10 КТ/, че служителят не е бил длъжен да изпълни неправомерна заповед, като е знаел за неправомерността й, че предвид спазването на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, то се явява законосъобразно.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/. Правният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, като е обусловил правните му изводи по предмета на спора /ТР №.1/2009г. ОСГТК на ВКС/.
К. се позовава на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
В изложението на касационните основания се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по правните въпроси „Спазена ли е процедурата по налагане на дисциплинарно наказание и мотивирана ли е заповедта за налагането му? Конкретизирани ли са извършените действия от страна на ищеца Н.С., за които се твърди, че са в противоречие с нормативната база, и с кои от тях са осъществени твърдяните нарушения на чл.187 т.10 КТ, регламентирани в чл.126 т.4 и т.13 КТ, вр. с т.V.3, т.V.6, т.VІІ.1, т.VІІ.8, т.VІІ.9 от длъжностната му характеристика? Извършено ли е изследване влизат ли тези действия в кръга на трудовите му задължения и на какво правно основание?” – които са решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
М. или процесуалноправният въпрос, формулиран в изложението по чл.284 ГПК, трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. К. съд трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение/чл.281, т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл.290, ал.1 ГПК//т.1 от ТР № 1/2009 от 19 февруари 2010г./.
Поставените от касатора въпроси не са абстрактни – каквито има предвид чл.280 ал.1 ГПК. Те са конкретни, фактически, свързани с обстоятелствата по настоящото дело. На тях може да се отговори едва с решение по съществото на правния спор, а не в настоящата предварителна фаза на касационното производство. Предвид изложеното те не съставлява годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. С оглед на това и доколкото касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора и фактите и обстоятелствата в касационната жалба, а непосочването на правния въпрос от значение за изхода по делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване – без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /т.1 от ТР № 1/2009 от 19 февруари 2010г./, касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 ГПК не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, съставът на ВКС, Трето отделение на гражданската колегия,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.V-26/24.04.2014г. по г.д.№.417/14г. на Окръжен съд [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: