О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 399
Гр.София, 29.06.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети юни през двехиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Русева г.д. N.3279 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.
С определение №.322/11.11.2014 по г.д.№.531/14г. на Върховния касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, молбите на [фирма] и [фирма], [населено място], за отмяна по реда на чл.303 ал.1 т.1 и т.2 ГПК на влязло в сила решение от 16.12.13 по т.д.№.3797/13 на Софийски апелативен съд са оставени без разглеждане като недопустими. С решението на САС по молба на [фирма] е обявена неплатежоспособността му, открито е производство по несъстоятелност, определена е начална дата на неплатежоспособността /21.02.2011г./, назначен е временен синдик, допуснато е обезпечение и е свикано общо събрание на кредиторите.
Постъпила е частна жалба от С. К. Д., упражняващ търговска дейност като [фирма], в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна.
[фирма] не оспорва молбата.
Определението е обжалвано и от [фирма] с искане за отмяната му като незаконосъобразно.
С. К. Д., упражняващ търговска дейност като [фирма], не взема становище.
Частните жалби са допустими – подадени са в законоустановения срок, от страни в процеса, имащи право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледани по същество те са неоснователни.
По частната жалба на [фирма]:
Молителят претендира отмяна на влязло в сила решение на основание чл.303 ал.1 т.1 и чл.303 ал.1 т.2 ГПК.
Съгласно чл.303 ал.1 т.1 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, или с които не е могла да се снабди своевременно, а в чл.303 ал.1 т.2 ГПК е предвидено, че основание за отмяна е и установено по надлежен съдебен ред престъпно действие на състава на съда във връзка с решаването на делото. Молбата за отмяна следва да бъде подадена в тримесечен срок, който тече – от деня, в който на молителя е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който е могъл да се снабди с новото писмено доказателство – в случаите по чл.303 ал.1 т.1 ГПК, и от деня на влизане в сила на решението или узнаване на присъдата, но не по-късно от една година от влизането й в сила – в случаите по чл.303 ал.1 т.2 ГПК /чл.305 ал.1 т.1 и т.2 ГПК/.
В случая в молбата за отмяна се цитират доказателства – фактури №111/21.11.2011 и №.103/21.12.2012г. /без надлежен превод на български език – извън името, адреса и подписа на получателя/, подписани от [фирма] за получател – от който факт може да се заключи, че последният е знаел за същите и е разполагал с тях от момента на издаването им /т.е. те не съставляват „нови доказателства” по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 ГПК/. Същевременно не се излагат каквито и да е твърдения за причините, поради които фактурите се представят сега, респективно не се навеждат доводи, че се касае за новооткрити или нововъзникнали доказателства с посочване на времето, когато са били открити – за да може да се направи преценка за спазването на срока по чл.305 ГПК. Аналогичното важи и за твърдяното наличие на престъпно обстоятелство във връзка с действията на постановилия решението състав. Не се твърди и не се представят доказателства да е налице осъждане с влязла в сила присъда, респективно споразумение по наказателно дело или влязло в сила решение по чл.124 ал.5 ГПК – каквито се има предвид с оглед основанието по чл.303 ал.1 т.2 ГПК – за да може да се извърши преценка за спазването на срока по чл.305 ал.1 т.2 ГПК. При тези обстоятелства и доколкото установяването на спазването на срока по чл.305 ГПК е в тежест на молителя, при неангажиране на такива доказателства, молбата за отмяна само на това основание е недопустима.
Доколкото в частната жалба се релевират оплаквания във връзка с процесуални нарушения и нарушени права на различно от жалбоподателя лице / [фирма]/, те са неотносими. Страната, която цели отмяна на съдебен акт, би могла да се позовава само на нарушения на нейни законни права при постановяването му – не и на нарушения на правата на трети лица.
Необосновани са и оплакванията във връзка с твърдяната нищожност на обжалвания акт – като постановен от незаконен състав предвид предходни отводи на състава на ВКС по дела, заведени от представлявани от М. Д. фирми / [фирма] е представлявано от М. Д./. Действително, за да е валидно, всяко решение трябва да бъде постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав. Такъв не е налице, ако то е постановено от лица, които не са били назначени като съдии поради липса на условията по чл.162 ЗСВ или са били освободени от тази длъжност – но не и ако участвалите в състава са имали качеството съдии, но според страната по отношение на тях са били налице основания за отвод. Същевременно преценката за наличието на основанията по чл.22 ГПК за отвод от разглеждането на всеки съдебен спор не се прави по принцип – а във всеки конкретен случай и по всяко конкретно дело. В случая и липсват доказателства за наличие на някое от основанията по чл.22 ГПК по отношение на постановилия обжалваното определение състав на ВКС.
Приложеното от жалбоподателя към частната жалба решение №.71/14.04.14г. по г.д.№.224/13 на Добрички окръжен съд не би могло да се коментира в настоящото производство. То не е било предмет на молбата за отмяна, не е било надлежно заявено и представено в производството, по което е постановено обжалваното определение, и не е било предмет на обсъждане в него.
По частната жалба на [фирма]:
Настоящият състав намира, че искането на жалбоподателя за отвод по принцип на всички съдии от ВКС от разглеждането на жалбата му е неоснователно. Не е налице някоя от конкретно визираните в чл.22 ГПК хипотези, респективно наличието на отводи на съдии от Търговска колегия на ВКС по предходни дела на жалбоподателя не е основание за отвод на съдии от Гражданска колегия на ВКС.
Молбата за отмяна е недопустима поради липса на надлежна процесуална легитимация на подалото я лице.
Отмяната по чл.303 и сл. ГПК е средство за извънреден, извънистанционен контрол на влезли в сила съдебни решения. Основанията за отмяна са изчерпателно изброени в чл.303 и чл.304 ГПК и се различават от основанията за касационно обжалване по чл.281 ГПК. Съдът по отмяната не проверява правилността на решението, тъй като то не е предмет на отменителното производство, а се произнася само и единствено при наличието на някой от фактическите състави, визирани в разпоредбите на чл.303 ал.1 и чл.304 ГПК.
Молителят не е участвал в производството по чл.625 ТЗ, по което е постановено оспореното решение – поради което няма качество на заинтересована страна по смисъла на чл.303 ГПК и поддържаното от него основание за отмяна следва да се квалифицира по чл.304 ГПК.
Съгласно цитираната разпоредба отмяна на решението може да иска и лицето, спрямо което решението има сила, независимо от това, че то не е било страна по делото /чл.216 ал.2 ГПК/. Предвид изричното препращане към нормата на чл.216 ал.2 ГПК, разглежданата отмяна се свързва с необходимото другарство, като обхваща двете му проявни форми /задължително и факултативно/. Тя брани третите лица срещу силата на пресъдено нещо, която се разпростира спрямо тях поради неделимостта на спорното правоотношение, участници в което са те. Поради това, в качеството им на такива участници, тези трети лица разполагат с право на иск относно него и е трябвало да бъдат конституирани като главна страна. С оглед на изложеното се налага извода, че легитимирани да искат отмяна са само тези трети лица, спрямо които се разпростира силата на пресъдено нещо, които имат право на иск по делото като участници в неделимо спорно правоотношение – така че биха били необходими другари, ако биха били конституирани като главна страна по делото. На още по-голямо основание легитимирани да искат отмяна са и лицата, които би следвало да са задължителни другари.
Не са легитимирани да искат отмяна по чл.304 ГПК трети лица, които нямат право на иск по делото. В разглежданата хипотеза молба за отмяна е подало лице, което твърди, че е кредитор на длъжника, по отношение на който, с атакувания с молбата за отмяна съдебен акт, е открито производство по несъстоятелност. Кредиторите в производството по несъстоятелност нямат качеството на необходими другари. Това е така, защото, макар и да имат право на молба по чл.625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност, респективно да могат да се присъединят в образуваното производство съгласно чл.629 ТЗ, те не са участници в неделимо спорно правоотношение. С оглед на това и не е необходимо конституирането им като главна страна в производството по чл.625 ТЗ. Всеки от кредиторите заявява правата си спрямо длъжника в един по-късен момент, след откриване на производството по несъстоятелност. Между длъжника и кредиторите могат да съществуват отделни и независими правоотношения, като образуваното производство по несъстоятелност не променя това състояние и не поставя длъжника и кредиторите в положението на необходими другари. Предвид изложеното молителят не съставлява заинтересовано лице по смисъла на чл.304 ГПК и подадената от него молба за отмяна е недопустима. Този извод не се променя с оглед позоваването в частната му жалба на цитираното по-горе реш. от 14.04.14 по г.д.№.224/13 на Добрички Окръжен съд, ТК – във връзка с което и не са били релевирани каквито и да е твърдения в молбата за отмяна.
По отношение на оплакванията за нищожност на обжалвания акт на ВКС, ТК, ІІ отд. – предвид отвеждането по други дела на съдии от ВКС, следва да се има предвид вече посоченото по-горе във връзка с частната жалба на [фирма]. Преценката за наличие на основание за отвод се извършва във всеки конкретен случай по всяко отделно дело – а не по принцип, като твърдяно от жалбоподателя наличие на основание за отвод не съставлява порок, който води до нищожност на постановения съдебен акт.
Оплакванията за нищожност на решенията на Пернишки окръжен съд и САС – поради постановяването им от състави при наличие на предходни отводи на съдиите от тези съдилища /направени и в двете жалби/, са неотносими. При преценка, че подадената молба по чл.303 и сл. от ГПК е недопустима, с акта, с който тя се оставя без разглеждане, не може да се извършва контрол върху валидността на решенията, чиято отмяна се иска. Съдът не пристъпва към разглеждане на молбата по същество и поради това не разполага с компетентност с този акт да осъществява подобен контрол за валидност на съдебните актове.
С оглед на всичко изложено по-горе, частните жалби са неоснователни и атакуваният съдебен акт трябва да бъде потвърден.
Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №.322/11.11.2014 по г.д.№.531/14г. на Върховния касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: