О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 221
Гр.София, 14.04.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми април през двехиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.1775 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.
С определение на Софийски градски съд, ІІІ Бс., от 28.11.14г. по г.д.№.384/14 по реда на чл.248 ГПК е изменено постановеното по делото решение в частта за разноските, като пресъдените на Й. Б. и В. Б. разноски са намалени от 6600лв. на 300лв.
Постъпила е частна жалба от Й. Б. и В. Б. с искане за отмяна на горното определение.
Ответната страна Р. И. С. не взема становище.
Частната жалба е допустима – подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалвания акт е прието, че съдът неправилно не е отчел своевременно направено възражение за намаляне на разноските поради прекомерност, поради което и полагащите се на страната такива следва да бъдат определени съобразно Наредба №.1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения – в размер на 300лв.
Така постановеният акт като краен резултат е правилен.
От една страна произнасянето на въззивния съд по реда на чл.248 ГПК е допустимо – доколкото решението му в частта за разноските не подлежи на самостоятелно обжалване /касационно обжалване не е допуснато/, а оплакванията в касационната жалба на ищеца в тази връзка съставляват молба за изменение на решение по реда на чл.248 ГПК.
От друга страна то е съобразено с релевантните разпоредби на чл.78 ал.5 ГПК, пар.2 от Наредба №.1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и т.3 от ТР 6/2012 от 6 ноември 2013г. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл.78 ал.5 ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата.
Искане за разноски и евентуално възражение за прекомерност могат да бъдат валидно заявени най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция /т.11 ТР 6/2012 от 6 ноември 2013г. на ОСГТК на ВКС/ – т.е. установен е пределен срок, като няма пречки и за по-ранното им заявяване. В разглеждания случай възражението по чл.78 ал.5 ГПК е било своевременно заявено – преди даване ход на устните състезания пред СГС – още във въззивната жалба /стр.2 от жалбата (стр.6 от въззивното дело), ред 6-9/ – в която изрично е посочено, че се прави възражение за прекомерност на разноските и се моли за пресъждането им според минимално установените размери.
Така направеното възражение настоящият състав също намира за основателно. Касае се за спор, който не се отличава с никаква фактическа и правна сложност /с исковата молба се претендира разпределяне на право на ползване върху 38,284%ид.ч. от недвижим имот, собственост на ответниците/, производството се е развило бързо /в 1 с.з./ и делото е било решено въз основа на минимален брой доказателства и без нови такива пред въззивната инстанция. От друга страна оказаната пред нея защита се е изчерпала с изготвяне на отговор на въззивната жалба и явяване в съдебно заседание. Уговореното при тези обстоятелства възнаграждение за правната защита и съдействие от 6600лв. /договор №.9/30.12.13г./ надвишава минималните размери по действащата тогава редакция на Наредбата №.1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения /ДВ бр.43/10г. – чл.7 ал.1 т.4 – 150лв./ и е несъответно на действителната правна и фактическа сложност на делото. Предвид изложеното настоящият състав намира, че то е прекомерно по смисъла на чл.78 ал.5 ГПК и правилно е било намалено от въззивния съд – който, при надлежно сезиране, е бил длъжен да съобрази горните обстоятелства.
С оглед на изложеното, частната жалба е неоснователна и обжалваното определение трябва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение на Софийски градски съд, ІІІ Бс., от 28.11.14г. по г.д.№.384/14г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: