Решение №1175 от 22.10.2013 по гр. дело №1344/1344 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1175
София, 22.10.2013 г.

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и тринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 2917 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [община], представлявана от кмета инж. О. М. А., чрез процесуалния й представител адв. Д. К., против въззивното решение № 499 от 21 декември 2012 г., постановено по в.гр.д. № 466 по описа на окръжния съд в гр. Смолян за 2012 г., в частта му, с която е отменено решение № 120 от 8 октомври 2012 г., постановено по гр.д. № 268 по описа на районния съд в гр. Девин за 2012 г. за отхвърляне исковете с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ на Д. Д. В. от [населено място], обл. С., против [община] и вместо него е признато за незаконно уволнението на В., извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ, тя е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност, общината е осъдена да й заплати обезщетение за оставането й без работа поради незаконното уволнение за периода 6 юни – 14 октомври 2012 г. в размер на 1692 лева, ведно със законната лихва от постановяване на решението, и общината е осъдена за разноски и такси.
В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано, защото изводите на съда не съответстват на фактите по делото и на трайно установената съдебна практика; съдът формира извод за незаконност на уволнението само поради несъответствие на мотивите и цифрово изразеното правно основание, и не извършва проверка за наличието на елементите от състава на приложимата според него правна норма; фактическите съображения за издаването на заповедта съставляват обстоятелството, че ищцата не е преминала следдипломно обучение по промоция на здравето, каквото е изричното изискване по длъжностната й характеристика, връчена на 5 юни 2012 г., а такова изискване е липсвало в предходните длъжностни характеристики; такова изискване е закрепено в чл. 3, ал. 3 от Наредба № 3 от 27 април 2000 г. за здравните кабинети в детските заведения и училищата, издадена от министъра на здравеопазването; независимо дали в заповедта е описано цифрово правилното правно основание за прекратяване на трудовото правоотношение, за ищцата е било невъзможно занапред да осъществява задълженията си, с оглед несъответствието с установените от работодателя условия за заемането на длъжността. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се сочи, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 1 ГПК за даване на отговор от страна на ВКС по въпроса незаконно ли е извършено прекратяване на трудовото правоотношение, при положение, че в уволнителната заповед има несъответствие между фактическото и правно основание за уволнението, както и въз основа на коя част от акта на работодателя – съдържателната (текстовата) или нейното цифрово изражение, съдът следва да даде правна квалификация и да прецени законността на уволнението. Сочат се две решения на ВКС по чл. 290 ГПК и се представя решение на ВКС по отменения ГПК.
Ответницата Д. Д. В. от [населено място], обл. С., чрез процесуалния си представител адв. Б. М., в отговор на касационната жалба сочи доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приема, че изискването за преминаване на следдипломно обучение по проблемите на профилактиката и промоция на здравето и по оказване на първа помощ при спешни състояния, е изрично предвидено в наредба от 2000 г., а съставите за безвиновно прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 6 и т. 11 КТ изискват промяната да е възникнала след сключване на трудовото правоотношение и работникът или служителят да не отговаря на новите изисквания за заемането на длъжността; в оспорената заповед уволнението е извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ, а в текстовата част са изложени мотиви за основанието по т. 6 на същия текст, и това несъответствие обуславя незаконосъобразност на оспореното уволнение, тъй като няма промяна в изискванията за длъжността по смисъла на т. 11.
К. съд приема, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване по конкретизирания от състава на съда въпрос: за значението за законността на прекратяване на трудовото правоотношение на несъответствие в заповедта на работодателя на посоченото фактическото и правно основание за уволнението. Даденото от въззивния съд разрешение, обусловило изхода на спора по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, е в противоречие с тълкуването на въпроса, дадено от ВКС в цитираните от касатора решение № 313 по гр.д. № 201/2009 г.я, ІV г.о. и решение № 746 по гр.д. № 119/2010 г., ІІІ г.о. Наличието на обвързваща съдебна практика по проблема не налага допускане на касационното обжалване по второто поддържано от касатора основание – това по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Допускането на касационното обжалване поради обуславящия характер на разрешения въпрос, следва да се простре и спрямо решението по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 КТ.
За касационното обжалване касаторът дължи държавна такса от 113,84 лева.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 499 от 21 декември 2012 г., постановено по в.гр.д. № 466 по описа на окръжния съд в гр. Смолян за 2012 г. в обжалваната му част по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ.
УКАЗВА на [община] в едноседмичен срок от получаване на препис от определението да представи в деловодството на касационния съд доказателство за внесена по сметката на ВКС държавна такса от 113,84 лева, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение за насрочване след представяне на доказателство за внесена държавна такса.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top