ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1444
София, 17.12.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 5236 по описа за 2015г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на Г. К. И. от [населено място], приподписана от адвокат Д.Й., срещу въззивното решение на Пловдивския апелативен съд от 23.ІV.2015г. по в.гр.д. № 68/2015г.
Ответникът по касационната жалба В. Л. Д. от [населено място] не е подал отговор по реда на чл.287 ал.1 ГПК.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок и от страна, имаща право и интерес от обжалването.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ съобрази следното:
С решението си от 23.ІV.2015г. въззивният съд е отменил решението на Пловдивския окръжен съд от 24.ХІ.2014г. по гр.д № 2051/2014г. и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявеният от Г. И. срещу В. Д. иск за присъждане на 50000лв. като платени на неосъществено основание по предварителен договор от 15.VІ.2012г. за продажба на идеални части от два недвижими имота.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че не е възникнало валидно облигационно правоотношение между страните по предварителния договор. Договорът е нищожен поради липса на предмет, тъй като липсва каквото и да било указание в него относно размера на идеалните части или възможност за определянето им. С оглед на това договорът не е породил правно действие, вкл. и задължение за ответника да сключи окончателен такъв, а и не подлежи на разваляне. Това изключва и наличието на основанието по чл.55 ал.1 пр.2 ЗЗД, на което е предявен искът – претендираната сума да е дадена от ищеца на ответника на неосъществено основание, а изменение на петитума не е поискано и допуснато в хода на процеса.
В изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи произнасяне от въззивния съд по въпросите: 1. действителен или недействителен е предварителен договор, когато конкретният обем на прехвърляемите права върху индивидуализиран недвижим имот е обозначен не чрез цифрово изражение на размера на идеалните части, а с позоваване на общ критерий за принадлежност и обем на правото на собственост чрез израза „собствените си идеални части от недвижимите имоти”; 2. налице ли е определеност или определяемост на престацията, ако обещателят се е съгласил да прехвърли принадлежащите му идеални части от имот; 3. следва ли съдът по пътя на тълкуването да изведе действителната воля на страните относно определеност/определяемост на обема на обещаните за прехвърляне идеални части, когато е използвано словесно изражение чрез притежателното местоимение „собствените”, т.е. всичките части и към кой момент следва да се преценява валидността на предварителен договор за покупко-продажба; 4. какъв е допустимият начин да се посочват в предварителен договор идеалните части от имот с оглед тълкуване съдържанието на чл.19 ал.2 ЗЗД; 5. кои са общите критерии за наличието на „невъзможен предмет” и следва ли съдът изрично да ги обоснове и посочи – по тези въпроси произнасянето било в противоречие с практиката на ВКС и те били от значение за точното прилагане на закона; 6. при предявен иск по чл.55 ЗЗД за връщане на платена сума по развален от ищеца предварителен договор, когато съдът приложи императивна норма и приеме, че договорът е нищожен и не подлежи на разваляне, следва ли съдът да постанови диспозитив за отхвърляне на иска по сочената от ищеца хипотеза „неосъществено основание” или следва да определи точната правна квалификация с посочване на точния фактически състав на чл.55 ал.1 ЗЗД; 7. следва ли съдът по иск по чл.55 ЗЗД при приемане наличието на нищожност на предварителния договор да постанови връщане на даденото по него на основание чл.34 ЗЗД, без да се предявява друг иск.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че касационно обжалване на атакуваното въззивно решение следва да бъде допуснато по въпроса за задължението на съда да тълкува предварителния договор съобразно разпоредбата на чл.20 ЗЗД, за да изведе действителната обща воля на страните по него, по който въпрос съдът се е произнесъл в противоречие със сочената от касатора практика, обективирана в решението на ВКС ІV ГО по гр.д. № 674/2012г.
По останалите въпроси не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като те са хипотетични, а не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд.
За касационното обжалване касаторът следва да представи доказателства за внесени по сметката на ВКС 1000лв. д.т.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд, ГО, първи състав, № 75 от 23.ІV.2015г. по гр.д № 68/2015г.
УКАЗВА на Г. К. И. в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за внесени по сметката на ВКС 1000лв. д.т., както и че при неизпълнение касационната жалба ще му бъде върната.
След изпълнение на указанието делото да се докладва за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: