О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 71
Гр.София, 30.01.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми януари през двехиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.292 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
С определение №.653/17.09.14г. на Добрички окръжен съд по г.д. №.582/14г. е потвърдено решение №.34/11.07.2014г. по г.д.№.173/14г. на Добрички районен съд – с което молбата на Н. Г. Д. за допълване на постановеното по делото решение от 21.05.14г. е оставена без уважение като неоснователна.
Постъпила е частна касационна жалба от Н. Г. Д., в която се твърди, че определението е недопустимо и незаконосъобразно. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи, че са налице основанията на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответната страна [фирма] клон Д. не взема становище по жалбата.
Частната касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок, от лице, имащо право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК вр. с чл.274 ал.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, Върховният касационен съд съобрази следното:
С обжалвания акт Добрички окръжен съд е приел, че с решението от 21.05.14г. първонистанционният съд се е произнесъл по въведените факти в исковата молба за нарушение на забраната за равно третиране при упражняване на правото на труд – т.е. по целия спорен предмет. Заключил е, че при тези обстоятелства отказът му да уважи молбата за допълване е законосъобразен, а евентуални неточности и грешки при определяне на правната квалификация на дискриминационното нарушение (смесване на признак и акт на неравностойно третиране) могат да бъдат отстранени при обжалване на постановеното решение.
Съгласно чл.274 ал.3 вр. с чл.280 ал.1 ГПК решенията, респективно определенията на въззивните съдилища, подлежат на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
Предвид задължението на касационния съд да допусне до касация обжалвания акт ако съществува вероятност той да е нищожен или недопустим /т.1 от ТР №.1/2009 от 19.02.2010г. на ОС на ОСГТК на ВКС/, настоящата инстанция намира, че такава хипотеза не е налице. Касае се за валиден съдебен акт, постановен в рамките на правораздавателната власт на съда. Производството, в което е постановен, предмета и съдържанието му, са такива, каквито са предвидени в чл.250 ГПК. Съдът не е излязъл извън предмета на спора, с който е сезиран, и е постановил акт, който по съдържанието си съответства на това, което се дължи при сезиране с процесната жалба. Не е налице нарушение на принципа на диспозитивното начало в гражданския процес и на правото на защита на страните. Предвид изложеното постановеният акт не е и недопустим.
От друга страна изложението на касатора не съдържа правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В изложението на касатора не се съдържат ясно формулирани въпроси. Вместо такива той излага своя преценка за решаващите мотиви на съда и оплаквания за незаконосъобразност и процесуални нарушения. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл.281 т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва ако и след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл.290, ал.1 ГПК//т.1 от ТР № 1/2009 от 19 февруари 2010г./. От друга страна касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора и фактите и обстоятелствата в касационната жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и е възможно жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело съдържание, различно от това, което ще изведе съдът. Същевременно, непосочването на правен въпрос от значение за изхода по делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /т.1 от ТР № 1/2009 от 19 февруари 2010г./. Предвид изложеното, поради липса на годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, касационно обжалване не следва да се допуска.
Предвид всичко изложено по-горе не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №.653/17.09.14г. на Добрички окръжен съд, постановено по г.д. №.582/14г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: