2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1079
София, 20.11.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди и седемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 3368 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Н. Л. с адрес в [населено място], обл. К., представлявана от адв. В. П., против решение № 55 от 16 март 2017 г., постановено по гр.д. № 455 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2016 г., с което е потвърдено решение № 301 от 15 юни 2016 г., постановено по гр.д. № 160 по описа на районния съд в [населено място] за 2016 г. за отхвърляне на предявения от Л. против Г. П. В., с адрес в [населено място], иск по чл. 59, ал. 9 СК за даване на разрешение, заместващо съгласието на бащата, детето Г., родено на 19.11.2013 г., да напуска пределите на страната и да пътува до Кралство Испания и обратно със съгласието или придружавано само от майка си М. Л., за период от 10 месеца всяка година, считано от 30 август на текущата година до 1 юли на следващата година, до навършването на седемгодишна възраст на детето, за определяне местоживеене на детето при майката М. Л. на адрес: Кралство Испания, [населено място], [улица], ет. 6, ап. С,[жк], и за изменение в режима на лични отношения между бащата Г. В. и детето Г., установен с решение по гр.д. № 567/2014 г. по описа на районния съд в [населено място].
Решението се обжалва с оплаквания за нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. За неправилен се сочи изводът на съда, че надлежното му сезиране с иска по чл. 127а СК би могло да се осъществи едва след заживяване на майката в чужбина. Поддържа се, че разрешаването на спора по чл. 127а СК по необходимост предхожда напускането на територията на Република България и установяването на детето в друга държава, защото за това е налице правна и фактическа забрана, която се преодолява именно със съдебното решение по иска. Необосновано не са били съобразени редица обстоятелства, които съставляват елементи от психологическо, емоционално, материално или медицинско естество, на които съдът следва да основе решението си. Поддържа се, че в нарушение на процесуалните правила съдът не е извършил проверка на въведените в исковата молба, а впоследствие и пред въззивния съд, твърдения, че ответникът проявява агресивно и избухливо поведение, трайно употребява алкохолни напитки и упойващи вещества; неправилно е била отхвърлена исканата съдебномедицинска и съдебнопсихологическа експертиза, която да установи сочените твърдения както и привързаността на детето към всеки от родителите, неговата нагласа за общуване и др. За неправилен се сочи и отказът на съда да разпореди изготвянето на социален доклад от социалните служби на Кралство Испания, [населено място]. В приложено към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Ответникът Г. П. В., с адрес в [населено място], представляван от адв. М. Ч., оспорва касационната жалба по същество и поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
С обжалваното въззивно решение се приема, че в периода от прекратяването на брака между страните и постановяването на мерки относно родителската отговорност по делото не се твърди и не е установено да са настъпили изменения в обстоятелствата, при които е определено местоживеенето на детето Г. при майката и режима на контакти с бащата. Установено е по делото, че по силата на съдебни решения упражняването на родителските права по отношение на Г. са предоставени за упражняване на майката, а на бащата е определен режим на лични отношения, както и че е заместено съгласието на бащата за пътуване на малолетното дете до Кралство Испания за периода от 1 юли до 31 август на съответната година, за срок от 3 години. Събрани са доказателства за регистрация на майката в Кралство Испания и за трудовата й ангажираност и обезпеченост с жилище при сестра на майката; 2 бр. покани за работа за ищцата в Кралство Испания; удостоверение за притежавани банкови сметки. Събрани са устни доказателства за условията на живот в съответното жилище и наличието на училище наблизо, относно правата на майката на социално подпомагане в Испания, и др. При тези данни се приема, че намеренията на ищцата в бъдеще да живее и работи в Кралство Испания не са равнозначни на настъпила промяна в обстоятелствата по смисъла на чл. 59, ал. 9 СК, тъй като съгласно т. 5 от ППВС № 1/12.11.1974 г. основание за изменение на определения режим за упражняването на родителските права са настъпилите след определяне на иска изменения на обстоятелствата, които съществено засягат интересите на детето. Заключено е, че твърдението за създадено отчуждение или проблеми в общуването между баща и дете не може да бъде основание или обстоятелство, мотивиращо искане детето да бъде изведено в друга държава и да престоява там по-продължително време в сравнение с определения в момента режим. Изложени са съображения, че при иска по чл. 127а, ал. 2 СК съдът следва преди всичко, с оглед събраните в хода на производството доказателства, да съобрази единственото съществено обстоятелство, а именно заместващото съгласие да бъде постановено с оглед интересите на детето, при безусловно гарантиране и защитаване на неговите лични права и свободи. По доказателствените искания на ищцата са изложени мотиви за тяхната неотносимост към предмета на спора, доколкото исканията за назначаване на двете експертизи биха били основателни в случай, че искането за промяна в режима на личните контакти е основано на твърдения, касаещи отношенията родител – дете, повлияни от поведението на бащата, а в случая ищцата мотивира своето искане с намерението си да пребивава заедно с детето си в Кралство Испания за по-продължителен период от време и невъзможността да се спазва определения режим на лични контакти. За правилно е счетено първоинстанционното решение и в частта, с която е отхвърлено искането за изготвяне на социален доклад от социалните служби в Кралство Испания, доколкото от разпитаните по делото свидетели са възприети впечатления за обстоятелствата, чието установяване се цели със сочения доклад.
К. съд приема, че следва да допусне касационното обжалване на въззивното решение по уточнения от състава на съда обусловил изхода на спора въпрос защитен ли е интересът на детето чрез отричане на правото му да пребивава в Кралство Испания и да има местоживеене там заедно с майка си в случай, че майката има намерение да се установи да живее на установен адрес в тази държава. Касационното обжалване се допуска поради значението на въпроса за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Останалите въпроси не обосновават допускането на касационното обжалване.
Вторият въпрос – разполага ли съдът, сезиран с иск по чл. 59, ал. 9 от Семейния кодекс с правомощието служебно да определи подходящи мерки и в частност режим на лични контакти с родителя на когото не са предоставени родителските права, когато счете предложените от ищеца за неподходящи или следва да отхвърли иска на това основание, не е обусловил изхода на спора. За да отхвърли искането на майката, съдът не се е позовал на невъзможност служебно да определи подходящи мерки – режим на лични контакти с бащата. Ето защо не е необходимо да се подлага на преценка сочената от касаторката практика на ВКС – решение № 412 по гр.д. № 1948/2008 г., II г.о., и решение № 150 по гр.д. № 765/2012 г., IV г.о.
Същият е изводът и по отношение на следващия въпрос – когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в процеса, в случая на ненавършилото пълнолетие дете, следва ли служебно да събере доказателства в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства без ограничение във времето. В случая съдът е обосновал разбирането си за неоснователността на претенцията само и единствено с неконкретизирано, според него, намерение на ищцата да заживее в друга държава. Затова е посочил, че установяването на съответния интерес на детето изисква съдът да събере доказателства, както относно фактите, обуславящи необходимостта за пътуване, така и относно мястото, условията и средата, при които детето ще пребивава, както и да се съобрази възрастта на детето, разстоянието, на което следва да бъде придвижено и възможностите му за адаптация при честа промяна не само на дома, но и на населеното място. Липсва мотив на съда, че събирането на доказателства в тази връзка не следва да се допуска поради наличие на каквито и да е процесуални преклузии. Така заявеното противоречие с мотивите по т. 1 на ТР № 1/2013 г., ОСГТК, ВКС (невярно посочени в изложението като решение по тълк.д. № 4/2012 г.) не се разкрива.
Накрая, въпросът следва ли въззивният съд да направи свои фактически и правни изводи по делото, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните, също не води до допускане на касационното обжалване. Касаторката поддържа, че съдът не е взел под внимание твърденията, че искането за промяна на местоживеенето е продиктувано и от проявено от ответника агресивно и непредвидимо поведение, станало основание за издаване на заповед за защита срещу него, както и от възможността майката да осигурява по-добри доходи за детето, по-благоприятна битова и социална среда на територията на Испания. Предвид вече посочения по-горе основен извод на съда, тези твърдения действително не са обсъдени, но не са били преценявани именно в смисъла на даденото разрешение. Затова не е налице и твърдяното противоречие с решение № 37 по гр.д. № 241/2011 г., I г.о., и решение № 43 по т.д. № 213/2012 г., II т.о.
За касационното обжалване касаторката дължи държавна такса от 30 лева.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 55 от 16 март 2017 г., постановено по гр.д. № 455 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2016 г.
УКАЗВА на М. Н. Л. в едноседмичен срок от получаването на препис от определението, да представи в деловодството на касационния съд доказателство за платена по сметката на ВКС държавна такса от 30 лева за касационното обжалване, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение за насрочването му в публично съдебно заседание след получаването на доказателство за платена държавна такса.
ПРЕСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: