ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 514
София, 08.06.2016г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1942 по описа за 2016г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на М. П. А. от гр.В.Т., приподписана от адвокат Цв.Й., срещу въззивното решение на Великотърновския апелативен съд от 18.І.2016г. по в.гр.д. № 383/2015г.
Ответницата по касационната жалба В. П. Л. от гр.В.Т. не е подала отговор по реда на чл.287 ал.1 ГПК.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок и от страна, имаща право и интерес от обжалването.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ съобрази следното:
С решението си от 18.І.2016г. въззивният съд по въззивна жалба само на ищеца е отменил решението на Великотърновския окръжен съд от 30.VІ.2015г. по гр.д № 1142/2014г. в отхвърлителната му част за разликата над 300лв. до 1500лв. и вместо него е постановил друго, с което е осъдил В. Л. да заплати на М. А. още 1200лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди от деяния, извършени от ответницата на 04. и на 10.ХІІ.2012г., за всяко от които тя е призната за виновна за престъпления по чл.147 ал.1 пр.2 НК с влязла в сила присъда, и е потвърдил първоинстанционното решение в отхвърлителната му част за разликата до предявения размер 50000лв.
Въззивният съд е оценил като задължителна за него по силата на чл.300 ГПК влязлата в сила присъда относно извършването на деянията, противоправността им и виновността на ответницата. Прието е, че вследствие извършените от последната две престъпления ищецът е претърпял неимуществени вреди – засегнато е доброто му име в обществото и достойнството му, негативни емоционални преживявания, станал затворен и се отчуждил от приятелите си. При определяне размера на дължимото се обезщетение съдът е отчел характера и обема на засегнатите личностни права на чест и достойнство, на реално претърпените болки и страдания, дали отражение върху нормалния му начин на живот, че е била накърнена обществената оценка на личността му, като е приел, че обезщетение в присъдения размер отговаря на обществения критерий за справедливост.
За да отхвърли искът до пълния предявен размер, въззивният съд е приел, че не е установено преживените от ищеца негативни емоции да са довели до влошаване на здравословното му състояние, както и деянията на ответницата да са в причинна връзка с издадената и изпълнена заповед за задържане за срок до 24 часа, което задържане също е допринесло за уронване доброто му име и за негативни преживявания; не е установено твърдението за настъпили скандали и препирни в семейството на ищеца вследствие на деянията на ответницата; не може да се приеме, че поради наклеветяването от ответницата ищецът не е бил назначен за шеф на общинската полиция в града, тъй като е установено от показания на свидетел, че във В.Т. не е била създадена такава структура. Съдът е отчел и че подбудите на ответницата за извършване на деянията – подадените от нея жалба и обяснение до полицията – са с оглед защита на нейни права и интереси, както и че негативните изживявания на ищеца са породени както от клеветата, така и от раздялата с ответницата.
В изложението на М. А. по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи произнасяне от въззивния съд в хипотезата по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпросите: 1. в разрез с правилото на чл.300 ГПК и практиката на ВКС съобразил обстоятелство – „подбудите на ответницата за извършване на деянията – подадените от нея жалба и обяснения до полицията – са с оглед защита на нейните права и интереси”, което е предмет на влязлата в сила присъда, и 2. позоваване на факти, на които исковата молба не се основава – „не е установено деянията на ответницата да са в причинна връзка с издадената и изпълнена заповед за задържане от РУП, което задържане също е допринесло за уронване доброто име на ищеца в обществото, както и за негативни преживявания”.
ВКС на РБ намира, че касационно обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато по първия поставен от касатора процесуалноправен въпрос, произнасянето по който от въззивния съд е от значение за спора по делото, а то е в противоречие със сочената в изложението практика на ВКС, обективирана в решението по гр.д. № 1405/2009г. ІV ГО.
Не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по втория релевиран в изложението въпрос – по него няма произнасяне от въззивния съд с оглед заявеното в исковата молба като едно от обстоятелствата, на които е основана претенцията, твърдение, че последица от извършеното от ответницата престъпление е незаконното задържане на ищеца. Както е поставен, въпросът всъщност представлява оплакване за необоснованост на извода, че не е установено задържането на ищеца за срок от 24 часа да е в причинна връзка с извършените от ответницата престъпни деяния, а необосноваността е основание за касационно обжалване по смисъла на чл.281 ГПК и се подлага на преценка от касационния съд при допуснато касационно обжалване.
Касаторът не дължи държавна такса за касационно обжалване на основание чл.83 ал.1 т.4 ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Великотърновския апелативен съд № 9 от 18.І.2016г. по гр.д № 383/2015г.в отхвърлителната му част.
Определението не подлежи на обжалване.
Делото да се докладва за насрочване в о.с.з.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: