О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 797
ГР. С., 22.06.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 21.06.11 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: М. И.
И. П.
като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №365/11 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на В. П. срещу въззивното решение на Окръжен съд Добрич /ОС/ по гр.д. №544/10 г. и по допускане на обжалването.
С въззивното решение е уважен в размер на 1 500 лв. предявеният от Д. П. срещу касаторката иск по чл.59 от ЗЗД . Присъдена е припадащата се на ищеца половина от набраната в съпружеска общност към момента на фактическата раздяла на страните сума в разплащателна сметка, с която ответницата се разпоредила еднолично, обогатявайки се неоснователно за сметка на ищеца.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал.1,т.2 и 3 от ГПК. Намира, че от значение за спора и точното прилагане на закона са въпросите/ уточнени във връзка със спора/: внасянето на пари от трето лице- ЕТ в разплащателна сметка, открита през време на брака води ли до придобиването им в индивидуална собственост от титуляра на сметката като изключва презумпцията по чл.19 от СК, отм.; има ли разлика в характера на средствата по сметката, ако третото лице – вносител е физ. лице или ЕТ; разпоредбата на пар.3 от ПЗР на СК/09 г. има ли действие за влоговете по заварените бракове. Противоречиво се решава въпросът: представлява ли разплащателната сметка влог по см. на чл.19 от СК, отм., за което касаторът представя вл. в сила решение на ОС Добрич по ч.гр.д. №766/09 г.
Въззивният съд е приел, че при договора за разплащателна сметка са налице елементи, сходни с банковия влог – внасяне на парична сума в банка, която дължи лихва върху сумата, и се задължава да върне парите при прекратяване на договора. И двете сделки са със спестовен характер. Затова разплащателната сметка, открита през време на брака на страните, в която са постъпвали суми по възмездни правоотношения с трети лица / като се изхожда от формалното основание на плащането/ има характера на влог по см. на чл.19, ал.1 от СК и сумата по нея се притежава в СИО.
От значение за притежанието на средствата по сметката /влога/ е не кой ги внася / ЕТ или физ. лице/, а какво е основанието за внасяне. В случая то е възмездно правоотношение с третото лице вносител / наем за имот – СИО/, така че придобивното основание не изключва общността на средствата по сметката / арг. от чл.20 от СК, отм./. Това разрешение на първите два въпроса от въззивния съд съответства на задължителната и трайна практика на ВКС по въпросите на СИО. Наличието на подробна и многообразна практика по въпросите при действието на СК, отм. изключва основанието на чл.280, ал.1,т.3 от ГПК.
Правилата на новия СК от 2009 г. за разделност на влоговете се прилагат и за имуществата по заварените бракове към 1.10.09 г.. Бракът на страните обаче не е заварен, защото е прекратен с вл. в сила на 9.06.08 г. решение. Затова въпросът е неотносим към спора.
Въззивното решение не противоречи на приложеното вл. в сила решение на ОС Добрич, постановено в производство по чл.503, ал.3 от ГПК. Там е прието, че не е влог – съпружеска общност по см. на чл.518 от ГПК разплащателната сметка на името на съпруга – недлъжник, когато чрез нея по поръчка на работодателя се изплаща трудовото му възнаграждение / тр. права, вкл. за възнаграждение са лични – чл.8 от КТ/ и няма данни да е със спестовен характер. Това разрешение кореспондира с по-горе посоченото за произхода и основанието за внасяне на средствата в банковата сметка, което предопределя притежанието им в СИО с последиците от това.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Добрич по гр.д. №544/10 г. от 19.10.10 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: