ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 397
София, 21.04.2016г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 5528 по описа за 2015г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на Бр.С. – прокурор в А. п. С. срещу въззивното решение на Софийския апелативен съд от 10.VІІ.2015г. по в.гр.д. № 1333/2015г.
Ответникът по касационната жалба И. А. И. от С. не е подал отговор по реда на чл.287 ал.1 ГПК.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок и от страна, имаща право и интерес от обжалването.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С обжалваното въззивно решение САС по въззивна жалба само на ответника е отменил решението на СГС от 30.І.2015г. по гр.д № 3998/2014г. в осъдителната му част за разликата над 13000лв. до 26000лв. обезщетение за неимуществени вреди и е постановил друго, с което е отхвърлил предявеният от И. А.И. срещу П. иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ за посочената разлика, отменил е частично решението относно разноските и го е потвърдил в останалата му обжалвана част относно обезщетението за неимуществени вреди.
Въззивният съд е приел, че са налице предвидените в закона предпоставки за отговорността на държавата – ищецът е оправдан с влязла в сила присъда за обвинение в извършване на престъпление по чл.129 ал.2 пр.5 НК като непълнолетен и в съучастие с друго непълнолетно лице. При определяне размера на дължимото се обезщетение са взети предвид: приключване на наказателното производство в разумен срок от привличането на ищеца като обвиняем на 19.Х.2011г. до влизането на оправдателната присъда в сила на 19.ІІ.2013г.; още в първата съдебна инстанция представителят на прокуратурата е заявил, че не поддържа обвинението и оправдателната присъда не е протестирана; не е установено по категоричен начин намаляването на успеха в училище и промените в психиката на ищеца да са в причинна връзка само с това обвинение – през посочения период на наказателното производство срещу него са били образувани още три прокурорски преписки – първата – за средна телесна повреда и други деяния от група „телесни повреди”, втората – за лека телесна повреда по хулигански, расистки и ксенофобски подбуди, третата – за грабеж, прекратена поради прилагане на възпитателни мерки, които, несъмнено, също са причинили негативни преживявания през същия период, през който са търпяни и вредите в разглеждания случай, и те не може да бъдат разграничени от подлежащите на обезщетяване в случая. При това положение е прието, че обезщетение в размер на 13000лв. отговаря на критерият за справедливост по чл.52 ЗЗД.
В касационната жалба П. сочи неизлагането на мотиви в атакувания съдебен акт за наличието на причинно-следствена връзка между обстоятелствата, взети предвид при определяне размера на обезщетението, и причинените вреди, за значението на всяко в тази връзка, за влиянието на тежестта на обвинението, което не е за тежко престъпление, извършено от непълнолетен, поради което в нито един момент не е била реална опасността от ефективно изтърпяване на наказцание „лишаване от свобода”. Не било взето предвид неприлагането на мярка за неотклонение „задържане под стража”, че в резултат на наказателното производство не е настъпило влошаване на физическото и психическото здраве на ищеца, социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната, общественото и социално положение на и възрастта на И..
В изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи произнасяне от въззивния съд по въпроса за определяне на неимуществените вреди, което следва да се извърши след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, в противоречие с т.ІІ от ППВС 4/1968г.; решението противоречало и на т.3 и т.11 от ТР № 3/2004г. на ОСГК, защото част от твърдяните вреди не били пряка и непосредствена последица от увреждането, както и на т.19 от ТР 1/2001г. поради липсата на мотиви за причинно-следствената връзка между обвинението и вредите; въпросът за определянето на размера на обезщетението бил решаван противоречиво, като при сравнително сходни случаи били определени обезщетения при големи различия.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че касационно обжалване на атакуваното въззивно решение следва да бъде допуснато поради произнасянето от въззивния съд по въпроса по приложението на чл.52 ЗЗД в противоречие със задължителната практика на ВКС, изразена в т.ІІ на ППВС № 4/1968г., тъй като не е преценено значението в тази връзка на неприлагането на мярка за неотклонение „задържане под стража”, на общественото и социално положение и възрастта на ищеца, въпреки релевирането им с въззивната жалба.
За касационното производство касаторът не дължи държавна такса.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд, ГК, четвърти състав, № 1541 от 10.VІІ.2015г. по гр.д № 1333/2015г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: