ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 57
София, 14.01.2016г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми декември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 5190 по описа за 2015г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на С. а. п. чрез прокурор Т.П. срещу въззивното решение на Софийския апелативен съд от 24.VІ.2015г. по в.гр.д. № 782/2015г.
Ответникът по касационната жалба М. Т. М. от не е подал отговор по реда на чл.287 ал.1 ГПК.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок и от страна, имаща право и интерес от обжалването.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ съобрази следното:
С решението си от 24.VІ.2015г. САС по въззивните жалби и на двете страни е отменил решението на СГС от 03.ХІ.2014г. по гр.д № 11841/2012г. в отхвърлителната му част за разликата над 10000лв. до 25000лв. и вместо него е постановил друго, с което е осъдил П. на РБ да заплати на М. Т.М. още 15000лв. обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.2 ал.2 т.2 ЗОДОВ, ведно със законната лихва от 28.VІ.2010г., и е потвърдил първоинстанционното решение в уважителната му част за сумата 10000лв.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че е безспорно образуването срещу ищеца, тогава на длъжност „началник поделение 18250 – Ч.”, с постановление от 17.VІІ.2008г. досъдебно производство, по което той е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.202 ал.2 т.1 НК, предвиденото наказание за което е от 3 до 15 години лишаване от свобода, и за престъпление по чл.387 ал.3 НК, за които е оправдан с присъда по НОХД № П-121/2008г. на С., влязла в сила на 28.VІ.2010г. Безспорно ситуацията с ищеца е отразена в медиите многократно. Безспорно във връзка с воденото срещу ищеца наказателно производство договорът за КВС е прекратен и той е освободен със заповед, потвърдена от съда. При определяне размера на дължимото се обезщетение за неимуществените вреди в причинна връзка с незаконното обвинение въззивният съд е съобразил броят и тежестта на престъпленията, за извършването на които ищецът е бил неоснователно обвинен, продължителността на наказателното преследване, преживеният психоемоционален стрес – „тревожно-депресивна реакция”, съпроводена, макар и инцидентно /при липса на данни за първоначалното му появяване/, от установено при стационарното му лечение в Неврологична клиника на ВМА през 2009г. повишаване на артериалното налягане /по прието неоспорено заключение на съдебно-психиатрична експертиза/, широкото многократно разгласяване на случая от медиите, обвиненията на съседите, уволнението във връзка с обвиненията, несигурността за бъдещето, подронения авторитет с оглед публичното достояние на наказателното производство, възрастта на ищеца /роден през 1966г./, общественото му положение /обстоятелства, установени с представените писмени и гласни доказателства/. Съдът е заключил, че с оглед принципът за справедливост, заложен в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, обезщетение в присъдения размер ще възмезди адекватно и справедливо тези неимуществени вреди.
В касационната жалба са изложени съображения за съществено процесуално нарушение, необоснованост и незаконосъобразност на въззивното решение. Твърди се, че въз основа на събраните доказателства са направени погрешни изводи относно обема, интензитета и паричния еквивалент на търпените неимуществени вреди. Съдът подценил разумния срок на наказателното производство, липсата на тежки мерки за неотклонение, останали недоказани твърденията за влошено здравословно състояние, за освобождаването от длъжност и за невъзможност ищецът да си намери работа в причинна връзка с наказателното производство, П. не била разпространявала данни от наказателното производство и нямало основание тя да носи отговорност по повод публикации в медиите.
В изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи произнасяне от въззивния съд по процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, свързан с изводите, въз основа на които съдът обосновал съществуването на спорното право, а именно – за определяне на неимуществените вреди, което следва да се извърши след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа по чл.52 ЗЗД съобразно т.ІІ от ППВС № 4/1968г., т.3 и т.11 от ТР № 3/2005г. на ОСГК, защото част от твърдените от ищеца вреди не били пряка и непосредствена последица от увреждането, и на т.19 от ТР № 1/2001г. на ОСГК поради липсата на мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между обвинението и вредите. Съдът се произнесъл и по материалноправния въпрос, свързан с определянето на размера на обезщетението, и как се прилага общественият критерий за справедливост, който бил решаван противоречиво от съдилищата. При сравнително сходни случаи размерите на обезщетенията били определени при големи различия /сочи се практика на ВКС и на САС/.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че касационно обжалване на атакуваното въззивно решение следва да бъде допуснато по въпроса за задължението на съда за преценка на всички обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа по чл.52 ЗЗД, който е обуславящ изхода на спора по делото и по който въззивният съд се е произнесъл в противоречие с т.11 от ППВС № 4/1968г.
За касационното обжалване П. не дължи държавна такса.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд, ГК, ІІ състав, № 1352 от 24.VІ.2015г. по гр.д № 782/2015г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: