1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 827
ГР. С., 23.06.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 21.06.11 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: М. И.
И. П.
като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №361/11 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Н. Ч. срещу въззивното решение на Градски съд С. /ГС/ по гр.д. №3927/10 г. и по допускане на обжалването.
С въззивното решение е отхвърлен искът на касатора срещу Министерство на вътрешните работи / МВР/ по чл.255, ал.1 от ЗМВР – за 6 месечни възнаграждения в общ размер от 5 970 лв., представляващи обезщетение за претърпяна от ищеца средна телесна повреда при изпълнение на служебните му задължения.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.2 и 3 от ГПК. Намира, че въпросите: може ли да се търси обезщетението по чл.255, ал.1 от ЗМВР и по исков ред и задължително ли е удостоверението на ЦЕЛК за вида на телесната повреда, като влязъл в сила индивидуален административен акт за гражданския съд / както е прието в случая/, се решават противоречиво от съдилищата, за което прилага съдебни решения и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
С въззивното решение искът е приет за допустим, поради което първият от въпросите е без значение за спора, но неоснователен. Неоснователността се предопределя от влезлия в сила индивидуален адм. акт- удостоверение на ЦЕЛК, с което претърпяната от ищеца и предявена за обезвреда с твърдения, че е средна телесна повреда е призната за лека. Влезлият в сила индивидуален адм. акт е издаден в административно производство, в което страните са участвали и не подлежи на косвен контрол за законосъобразност от гражданския съд – чл.17, ал.2 от ГПК. Така, според ГС, не е налице твърдяната от ищеца предпоставка за присъждане на специалното обезщетение по чл.255, ал.1 от ЗМВР – средна телесна повреда, претърпяна от него като държ. служител при или по повод изпълнение на службата му.
Въпросът наистина е решаван противоречиво от съдилищата, видно от приложените влезли в сила решения. Там е прието, че законът не въздига произнасянето на ЦЕЛК за вида на телесната повреда в процесуална пречка за правото на иск; дадената в удостоверението на ЦЕЛК квалификация на телесната повреда не обвързва съда, тъй като е правен извод, който се формира въз основа на установени в съответното производство факти; по спора за дължимостта на обезщетението пред гражданския съд при състезателното начало в процеса на общо основание се събират всички относими и допустими доказателства и от тях може да се направи извод за вида на телесната повреда, различен от този в удостоверението на ЦЕЛК.
Противоречивата практика е уеднаквена с решение по чл.290 от ГПК по гр.д. №117/10 г. на четвърто г.о., в спор за обезщетение по чл.249 от ЗОВСРБ, отм., което се дължи при идентични с тези по чл.255, ал.1 от ЗМВР предпоставки и ред за установяването им. В това решение е прието, че средната или тежка телесна повреда, причинена при или по повод изпълнение на службата е правопораждащият факт, от който за военнослужещия в МО / респ. за държ. служител в МВР/ възниква правото да търси обезщетение. Фактът следва да бъде установен по предвидения за това към осъществяването му ред – от ЦВМК към МО, а в случая от ЦЕЛК към МВР, създадени с чл.15 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза на работоспособността, приет с ПМС №97/05 г., сега отм., но действал и към момента на злополуката по настоящото дело -24.08.08 г. Актът на специализираната ЦЕЛК за установяване на телесната повреда е от една страна индивидуален административен акт за правата и законните интереси на засегнатите лица, който подлежи на оспорване по административен ред, а от друга – официален удостоверителен документ в исковото производство за обезщетение. Наличието на влязъл в сила акт на ЦЕЛК, с който телесната повреда е определена за лека, преклудира спора за вида й и обуславя отхвърляне на предявения иск.
Въззивното решение съответства на посочената тълкувателна практика на ВКС- решенията по чл.290 от ГПК са практика по чл.280, ал.1,т.1 от ГПК, наред с ППВС и ТР, приети при действието на ЗСВ – ТР №1/10 г. Затова не са налице предпоставките на чл.280, ал.1,т.2 и 3 от ГПК за допускане на обжалването.
Увреждане на здравето в случая е признато за тр. злополука. За него ищецът може да търси обезвреда по общия ред на деликтната отговорност, като обезщетението се определи по чл.52 от ЗЗД съобразно обстоятелствата на случая, извън специалните еднократни обезщетения по ЗМВР, каквото е претендираното – Р №669/09 г. по гр.д. №1284/08 г. на ВКС, трето г.о.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от25.10.10 г. по гр.д. №3927/10 г. на Градски съд С..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: