О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 957
София 30.09.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова Илияна Папазова
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 580 по описа за 2010г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Министерство на земеделието и храните гр.София,представлявано от министъра,чрез процесуалния си представител-юрисконсулт В. против въззивно решение от 7.05.2009г.по в.гр.д.№ 2447 по описа за 2008г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено в обжалваната част решение от 16.08.2004г. по гр.д. № 14737/03г.на Софийски районен съд,74 състав,с което са уважени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ.
Като основание за допустимост на подадената жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК по поставения във връзка с нормата на чл.333 ал.1 т.4 от КТ- въпрос :дали в случая ищцата е започнала да ползва разрешен й отпуск,за да се счете,че тя следва да се ползва от предварителната закрила за уволнение.Позовава се на решения № 903 от 21.09.2005 по гр.д.№ 437/95г. на ВС и № 693/97г. на Софийски апелативен съд,5 състав.
Срещу така подадената жалба не е постъпил отговор от противната страна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
Делото е за втори път пред касационна инстанция.
За да постанови решението си,въззвиният съд е приел,че не е налице посоченото от работодателя основание за прекратяване на трудовото правоотношетие-”съкращаване в щата”,по смисъла на чл.328 ал.1 т.2 от КТ, тъй като функциите по заеманата от ищцата длъжност- ”главен специалист”- не са премахнати,а са запазени,като е променено само наименованието на длъжността, като занапред същите трудови функции ще се изпълняват от лица,заемащи длъжността : „старши експерт”,за която в новото щатно разписание са предвидени 6 щатни бройки. Видно от мотивите на постановения въззивен акт – въпросът,който е посочен от касатора като основание за допускане до касационно обжалване /за приложението на нормата на чл.333 ал.1 т.4 от КТ /- въобще не е обсъждан.
При така изложените факти,настоящия съдебен състав намира,че поставеният от касатора въпрос не е от значение за изхода на спора,тъй като не е свързан с решаващите мотиви на съда.Пред въззивния съд въпросът за нормата на чл.333 ал.1 т.4 от КТ- въобще не е стоял и той – нито тогава, нито понастоящем е спорен.По този въпрос касационната инстанция вече се е произнесла,когато за първи път делото е било при нея за разглеждане. Софийски апелативен съд- в своето отменително решение № 72 от 20.06.2008г. о гр.д.№693/07г. – е приел,че тъй като липсва демонстрирано от ищцата пред работодателя предприето ползване на отпуска за временна нетрудоспособност – нормата на чл.333 ал.1 т.4 от КТ е несъотносима.Именно на това основание – делото е върнато за ново разглеждане с изрични указания – за разглеждане на въззивиня съд на спора по същество, с преценка на законосъобразността на извършеното на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ уволнение.
При тези факти и с оглед приетото в т.1 от ТР №1/2009г.на Общото събрание на ГК и ТК на ВКС,че посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби, настоящият съдебен състав приема,че констатираното обстоятелство,че поставеният от касатора въпрос не е от значение за изхода по конкретното дело,изключва възможността за допускане до касационно обжалване на подадената жалба.Това е така защото – при липса на общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол –няма как да се извърши проверка за наличие на специалното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК,посочено от касатора в приложеното изложение към касационната жалба.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 7.05.2009г.по в.гр.д.№ 2447 по описа за 2008г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.