3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1016
София, 25.09.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи септември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №127/2012 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от А. “М.” – чрез процесуалния й представител Д. Й., против въззивно решение от 03.10.2011 г. по гр.д.№6193/2011 г. по описа на Софийския градски съд, ГО, ІV-А състав,
С обжалваното решение е потвърдено решение №ІІ-79-125/14.01.2011 г. по гр.д.№7375/2010 г. по описа на Софийския районен съд, ІІ г.о., 79 състав, с което за уважени предявените от К. Ж. К. от [населено място] против А. “М” – , обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ.
Въззивната инстанция е приела, че процесното уволнение е незаконосъобразно, тъй като подборът по чл.329 КТ е извършен измежду заемалите съответната длъжност служители в закритото структурно звено – М. К., а вътрешно-организационното преустройство/закриване на М. К. и създаване на М.Ю./ е настъпило преди прекратяване на процесното трудово правоотношение на 16.12.2009 г. Въз основа на тази констатация съдът е стигнал до извод, че към момента на прекратяване на правоотношението ищецът е бил служител на новообособеното структурно звено М. Ю., което е поело дейността на закритото, съгласно клаузите на т.ІV, т.5.4 от Заповед №ЗМФ-1411/09.11.2009 г. и т.VІ от заповед№ЗМФ-1558/3122009 г. на министъра на финансите. С оглед това въззивната инстанция е приела, че датата на уволнението следва да съвпада или непосредствено да следва датата, на която е извършено реалното фактическо съкращаване в щата, като от значение е щатното разписание на съответното обособено структурно звено, в което съответния служител заема длъжността, поради което релевантното щатно разписание е това М. Ю., което не е представено. Поради това крайният извод на СГС е за недоказаност на подбора отстрана на работодателя.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставя следният материалноправен въпрос: “Къде следва да бъде извършен подбора и измежду служители на коя митница, за да бъде законосъобразен ?”. Сочат решения на ВКС и други съдилища и се твърди, че е налице противоречива практика.
Моли се за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Ответникът по касация – К. Ж. К., посредством процесуалния си представител – адв. К., е депозирал отговор по чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението за допускане на касационното обжалване и взе предвид отговора на ответника по касация намира, че е налице въззивно решение по което обжалваемия интерес е над 1000 лева, поради което касационната жалба е допустима. Жалбата е подадена и в законния срок.
Поставеният въпрос е от значение за решаване на спора, поради което въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до касационно обжалване на въззивно решение от 03.10.2011 г. по гр.д.№6193/2011 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., ІV-А състав, по подадена от А. “М.” – , по касационна жалба, вх.№98732/03.11.2011 г.
УКАЗВА на касационния жалбоподател А. “М” – , да внесе държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 152 лева в седмичен срок от получаване на съобщението с настоящото определение.
Делото да се докладва на председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване след внасяне на държавната такса.
При неизпълнение указанията за внасяне на държавната такса в указания срок делото да се докладва за прекратяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: